На 30 декември 1852 г. в Болград, Бесарабия, се ражда изтъкнатият български офицер Данаил Николаев.
Той е първият пехотен генерал в българската армия, известен като „патриархът на българската войска“.
Завършва Одеското пехотно юнкерско училище и служи в руската армия. През 1885 г., като майор и командващ милицията в Пловдив, той е сред ключовите фигури в обявяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
В Сръбско-българска война от 1885г. той командва Западния корпус и има решаваща роля в боевете при Сливница и Пирот.
На два пъти заема поста министър на войната (1886–1887 и 1907–1911). По време на неговия мандат е обявена Независимостта на България (1908).
На 18 май 1909 г. става първият български офицер, произведен в най-високия чин „генерал от пехотата“.
Той е единственият човек в българската история, който е познавал лично и е служил при всички владетели на Третата българска държава — Александър I Батенберг, Фердинанд I и Борис III.
