Кога беше – преди две или три седмици съобщиха за смъртта на поредния български наемник? Макар че за него точната дата вече няма значение, а за чуждите нему хора – още по-малко. Какво пък… Човекът е направил своя избор, избрал си идея. Отишъл на война. Смела постъпка, мъжка. Заради нея той заслужава да склоним глава в знак на уважение. Мир на душата му!
Жалко и срамно е, че журналистите не разказват за момчетата като него. Защо и чиновниците в Министерството на отбраната мълчат, сякаш имат сливи в устите?
Останалите въпроси са второстепенни. Кой го е наел? Как български гражданин се е оказал на фронтовата линия? Колко нашенци са минали през онзи пъкъл?
Обаче, смъртта, както и животът, трябва да имат смисъл. Това мнозина го забравят и по тази причина живеем не в общество, а в ловно поле.
Трите епизода по-долу са напътствие за онези, които възнамеряват да воюват за пари. Вижте ги – белким ви дойде акълът в главите. В Донбас няма да намерите слава и богатство. И не е важно на коя от страните сте решили да продадете тялото си.
https://t.me/peresidok/6630
https://t.me/peresidok/6631
https://t.me/peresidok/6664
