В рубриката „Тук и сега“ Деси Банова-Плевнелиева ни среща с един от най-търсените и обичани млади актьори у нас – Владо Зомбори. Срещата се случва в театъра, по време на репетиции, където той споделя за извървения път от училището по сценични кадри до голямата сцена. Какво е усещането да избереш актьорството в последния момент, как загубата на родител променя приоритетите, как се гради семейство между двама артисти и кое е най-голямото чудо в живота му – отговорите тук и сега, пише nova.bg.
Любовта на Владо Зомбори към изкуството започва в Пловдив, където завършва Професионалната гимназия за екранни и сценични изкуства. Първоначално семейството му очаква той да се насочи към архитектурата или сценографията, но само три месеца преди изпитите в НАТФИЗ, той рязко сменя посоката.
„Винаги съм бил леко артистичен и с особено чувство за хумор. В последния момент реших да пробвам с актьорско майсторство и явно съм имал талант, защото ме приеха без много усилия“, спомня си той.
Въпреки успехите си в киното и телевизията, Владо признава, че театърът заема най-специално място в сърцето му заради директния контакт с публиката. „В театъра светлината угасва, хората млъкват и ти имаш възможност за два часа да преживееш един чужд живот заедно с тях. Това е неповторимо“, споделя актьорът.
Музиката също играе ключова роля в неговата кариера, особено след триумфа му в последния сезон на „Като две капки вода“. Той признава, че именно пеенето му е дало увереност още по време на кандидат-студентските изпити в Академията.
В интервюто Зомбори говори откровено и за най-трудния си период – загубата на неговия баща в края на миналата година. „Това събитие, наред с раждането на дъщеря ми, пренареди приоритетите ми из основи. Смъртта на баща ми ме накара да осъзная, че сме тук за кратко и трябва да бъдем много отговорни към времето си“, казва той.
Относно личния си живот, Владо не пести суперлативи за своята половинка – актрисата Весела Бабинова. „Ние имаме много силна приятелска и колегиална връзка. Аз съм в нейния фен клуб. Тя е изключителен професионалист и интелигентен човек. Благодарен съм, че споделяме обща идеология за света“, споделя той и допълва, че за него е трудно да си представи връзка с човек извън тяхната професия.
Владо вярва в съдбата и в това, че няма случайни неща. Според него в днешно време хората са загубили вярата си и са станали твърде агресивни, а спасението е в смирението и сплотеността.
На въпроса кое е най-голямото чудо в неговия свят, той отговаря без колебание: „На първо място е детето ми. А след това – фактът, че успявам да съществувам, работейки това, което най-много обичам. Това е благодат, за която благодаря всеки ден“.
