Международен екип археолози съобщи за изключително рядко и научно значимо откритие в Източна България – скелет на млад мъж от медната епоха, показващ ясни следи от преживяно нападение от голям хищник, вероятно европейски лъв (Panthera leo europaea). Резултатите са публикувани в престижното издание Journal of Archaeological Science и допълват нарастващия набор от данни за взаимодействието между древните хора и изчезналите големи хищници на Балканите.
Останките, намерени в некропол близо до Козарева могила, датират от приблизително V хилядолетие пр.н.е. Анализът на скелета сочи, че мъжът е бил между 18 и 25 години — възраст, отговаряща на активен физически период. По черепа, крайниците и гръдния кош са идентифицирани множество травми, характеризиращи се с дълбоки вдлъбнатини и разкъсвания, съвместими с ухапвания от голяма котка.
Според палеозоолози, участвали в анализа, най-вероятният причинител е европейският лъв — подвид, широко разпространен на Балканите от неолита до ранната желязна епоха. Археозоологични находки от Гърция, България и Северна Македония потвърждават, че лъвовете са населявали региона до около I хил. пр.н.е., преди да изчезнат вследствие на климатични промени и човешка дейност.
Atacado y mordido por un león hace ~6 ka. Su curación sugiere cuidados ante posibles problemas de movilidad y daños cerebrales.
Bones, bites, and burials: investigating a skeleton from eneolithic necropolis for evidence of probable lion attack in Bulgaria https://t.co/VIGPnCeWKf pic.twitter.com/JG9uYp5uGu
— Sociedad de Estudios de Bioarqueología del Cuidado (@SEBioC_) December 9, 2025
Изследователите не могат да определят контекста на срещата – дали човекът е бил нападнат като случайна плячка, попаднал е на животното при лов или е бил въвлечен в защитно поведение. Въпреки това повечето увреждания носят характерните белези на хищническа атака.
Особено впечатляващо за учените е, че част от раните са показвали признаци на заздравяване. Това означава, че мъжът е оцелял известно време след нападението, вероятно седмици или дори месеци. Травмите обаче несъмнено са ограничили подвижността му — особено уврежданията по краката и ръцете.
„Фактът, че младият мъж е преживял нападението, показва, че общността му е оказвала грижа,“ посочват авторите на изследването. Макар да липсват следи от хирургични интервенции, каквито се наблюдават например при трепанации от същия период, вероятно пострадалият е получавал помощ в ежедневието и в обработката на раните, включително поддържане на хигиена и ограничаване на инфекциите.
Откритието представлява както доказателство за физическите опасности, които са дебнели хората през медната епоха, така и за социалната структура на тогавашните общности, които според антрополозите са проявявали висока степен на взаимопомощ.
Според археолозите случаят е едно от най-ранните свидетелства в Европа за оцеляване след нападение от голям хищник. Новите данни допринасят за разбирането на човешко-хищническите взаимодействия в праисторическия Балкански регион и разкриват допълнителен пласт от ежедневието на древните общества — от рисковете, които са поемали, до начина, по който са се грижили за ранените си членове.
