След среща с лидерите на ЕС, Урсула фон дер Лайен очерта условията на съюза за постигане на мир в Украйна. Те станаха обект на коментар от говорителя на руското МВнР Мария Захарова в канала на дипломата в Телеграм. Ето реакцията на „дясната ръка“ на Сергей Лавров.
„Първо, границите не могат да се променят със сила.“
Урсула не може да не е чула за Косово. Западът обяви и със сила приложи едностранно преначертаване на границите на Сърбия, против волята на сръбския народ.
„Второ, Украйна, като суверенна държава, не може да ограничава въоръжените си сили, което би направило страната уязвима като по този начин подкопае европейската сигурност.“
Значи, Урсула отказва на една суверенна държава възможността да решава за въоръжените си сили?
Например, Договорът „2+4“ от 1990 г. регулира развитието на Бундесвера, а въоръжените сили на Федерална република Германия трябваше да бъдат намалени от 500 000 на 370 000 души персонал в рамките на четири години. Германия потвърди отново заявения си по-рано отказ от производството, притежанието и унищожаването на оръжия за масово унищожение.
Като гражданка на Германия, германка, тя би трябвало поне да познава историята на собствената си страна.
„Трето, централната роля на ЕС за осигуряване на мира за Украйна трябва да бъде напълно отразена.“
И откога Европейският съюз осигурява мир за Украйна? Това е важен въпрос, защото трябва да установим датата, от която са започнали заблудите на Брюксел. И, ако е възможно, нека изяснят кой е отговорен за това и на какво основание.
„Украйна трябва да има свободата и суверенното право да избира собствената си съдба. Тя е избрала европейска съдба.“
Това е най-абсурдното нещо. Всички много добре помним как легитимно избраният президент на Украйна Виктор Янукович заяви, че страната, която тогава той легитимно ръководеше, спира споразумението за европейска интеграция, защото „украинската икономика и законодателство не са готови за асоцииране с Европейския съюз“.
В същия момент Западът започна още един Майдан, който доведе до противоконституционния преврат от 2014 г. и в крайна сметка до установяването на неонацистки режим в Киев под ръководството на глобално малцинство. Същият този режим забранява руския език и открито извършва терористични атаки, изпълнявайки заповеди от Брюксел на ЕС „до последния украинец“.
Това, трябва да се разбере, е самата „европейска съдба“.
Кръгът е затворен.
