Амбицията е най-добре пазената тайна на капитализма. Срещал съм стотици „успешни“ хора. Знаете ли какво е общото между тях? Всички приемат хапчета за холестерол, бета-блокери за кръвното и Xanax за да заспят. Това е цената на амбицията.
Това коментира във „Фейсбук“ вицепрезидентът и главен икономист на КНСБ Любослав Костов.
Близо 43% от мъжете умират до три години след пенсия, защото са прекарали 25 години в изграждането на „Кариера“, и в деня, в който са ги изпратили у дома, са открили, че извън кариерата няма нищо. Всъщност, амбицията е фаустовска сделка, която ти обещава всичко утре, в замяна на всичко днес.
Работата, която мразиш, отнема 15 години от живота ти. Прекарваш 8 часа на ден в среда, която презираш, сред хора, които са ти безразлични, правейки неща, които намираш за безсмислени. Живееш в самота, защото нямаш време за приятели и любов? Рискът да умреш преждевременно скача с 50%, но поне си „фокусиран“.
Японците имат концепция наречена ikigai. Причината за живот. Нещото, което те кара да станеш сутрин. Западът, разбира се, го изопачи в поредната схема за продуктивност. „Намери своята страст и никога няма да работиш!“ Да бе, кажете го на касиерката в BILLA, която „страстно“ сканира баркодове по 10 часа на ден.
Истината е, че повечето хора нямат ikigai, имат ипотека, кредити за коли, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват. Имат илюзията, че „някой ден“ ще се откажат и ще правят това, което обичат.
Познавам жена, талантлива художничка, която стана счетоводител, защото „изкуството не плаща сметките“. Сега е на 45, приема антидепресанти и рисува по салфетките в обедната почивка.
Компаниите, които те изсмукват до мозъка на костите, започват да ти предлагат „wellness програми“. Йога петък следобед. Зона за медитация в офиса. Абонамент за Calm app. Дават ти аспирин, докато те удрят с чук по главата. „Грижи се за себе си“, ти казват, докато очакват да отговаряш на имейли в неделя. „Work-life balance“, проповядват на конференции, организирани в събота.
Ето го голото и сияещо лицемерие: системата, която те убива, се преструва на спасител. Продава ти решението за проблема, който сама е създала. И ти плащаш, с абонамент, вяра, и още години от живота си.
Депресията убива по-бързо от рак, тя е рационален отговор на ирационална реалност. Когато светът те кара да живееш против собствената си природа, тялото реагира с депресия, безсъние, рак.
И знаете ли най-перверзното? Наричаме това „нормален живот“. Нормално е да мразиш понеделник, да броиш дните до петък, да живееш за двете седмици годишна отпуска, и да умреш на 65, точно когато най-накрая можеш да живееш.
Всички говорят за диети, спорт и био-хакинг. Глупости. Един близък човек е много по-полезен за здравето ти от всички витамини, фитнес абонаменти и медитации взети заедно. Социалната изолация увеличава смъртността с 50%.
Дълголетниците не следват графици. Те спят, когато им се спи, ядат, когато са гладни и се движат естествено. Е, опитай се да спиш, когато си уморен, в свят, който иска 8-часов работен ден + 2 часа път + задължения + социални медии. Опитай се да ядеш само когато си гладен, да се движиш естествено, когато седиш по 10 часа дневно пред екран.
И така всичко продължава. Ден след ден. Година след година. Докато един ден тялото казва „стига“ и те намират паднал в тоалетната на офиса, със smartphone в ръка и недовършен имейл. Когато умираш на 55 от инфаркт, на погребението всички казват: „Толкова много работеше.“
Понеделник е. Успешна работна седмица!
