Всяка година отбелязваме как температурите в София се покачват. Много строежи, много бетон, много асфалт… Накъде води това… Пред ФАКТИ говори климатологът д-р инж. Лидия Витанова.
– Д-р Витанова, вие изследвате градския климат. В големите градове става все по-топло. Скоро публикувахте анализ за София и как градът се затопля. Обратим или необратим екологичен проблем е това?
– Затоплянето на градовете е следствие както от глобалните климатични промени, така и от локални фактори, свързани с начина, по който планираме и изграждаме градската среда. В световен мащаб процесът е по същество необратим и ще продължи още десетилетия, дори ако веднага ограничим емисиите на парникови газове. На местно ниво обаче имаме възможност да смекчим ефектите – чрез по-добро градоустройство, повече зелени площи, опазване на водните ресурси и устойчиви архитектурни решения. С други думи: не можем да спрем затоплянето, но можем значително да намалим най-тежките му последствия.
– След 1990 г. затоплянето на столицата рязко се ускорява, защото…
– Тогава започва интензивното презастрояване на града. В София се изграждат все повече жилищни и бизнес комплекси за сметка на зелените площи. Това води до увеличаване на териториите, покрити с бетон и асфалт, които задържат топлината. Паралелно с това увеличаването на населението, по-интензивният автомобилен трафик и промишлените дейности допринасят допълнително за покачването на температурите.
– Ефектът „градски топлинен остров“ си го причиняваме ние, защото градът се презастроява. Но само това ли е?
– Не, факторите са комплексни. Презастрояването е важен, но не и единственият фактор. Използването на материали като бетон и асфалт засилва акумулирането на топлина, липсата на сенчести пространства и водни площи затруднява естественото охлаждане, а интензивният автомобилен трафик и индустриалните дейности допринасят с допълнителна антропогенна топлина. Освен това плътността и височината на сградите променят циркулацията на въздуха и улесняват задържането на топлина в града.
– Как ни се отразяват на столичани по-честите горещи вълни?
– Горещите вълни, комбинирани с ефекта на „градския топлинен остров“, имат сериозни последствия.
Както и лекарите могат да потвърдят, на първо място са здравните рискове – по-чести случаи на топлинен удар, обостряне на сърдечно-съдови и хронични заболявания.
Най-уязвими са възрастните хора, децата и пациентите с хронични състояния. Има и социално-икономически ефекти: по-високи разходи за охлаждане, намалена работоспособност и по-висока смъртност, свързана с екстремни температури. Допълнително горещите вълни влошават качеството на въздуха, което утежнява състоянието на хората с респираторни заболявания.
– В GATE Institute разработвате градски цифров двойник, правите симулации на различни сценарии, когато говорим за затопляне. Какво показват данните, какво ни очаква?
– Нашите симулации показват, че ако не се предприемат мерки, температурите в София ще продължат да се повишават, а броят на екстремно горещите дни ще нараства. Най-силно засегнати ще бъдат районите с гъсто застрояване, индустриалните зони и централните части на града. Данните ясно подчертават нуждата от спешни политики за адаптация – повече зелени площи, устойчиви строителни материали, подобрена градска вентилация чрез открити пространства и интегриране на „сини“ и „зелени“ инфраструктури.
– Колко са „горещите точки“ в София и кои са?
– В нашите анализи открихме няколко ключови „горещи точки“ в София. В централната част – около Руски паметник, площад Македония, районите около църквата „Св. Неделя“ и Лъвов мост, както и в жилищните комплекси Зона Б-5 и Б-3, температурата на земната повърхност е с 3–6°C по-висока спрямо зелените и периферни квартали като „Бояна“, „Драгалевци“, „Симеоново“ и „Бенковски“. Сходни стойности се наблюдават и в индустриалните зони. Основните причини са гъстото застрояване, големите площи с асфалт и бетон и липсата на достатъчно зелени пространства, което води до натрупване и бавно отдаване на топлина.
Тези райони са особено уязвими по време на горещи вълни и трябва да бъдат приоритет за охлаждащи стратегии – засаждане на дървета, изграждане на зелени и сини пространства (паркове, водни площи, зелени покриви), използване на светли и отразяващи настилки и подобряване на градската вентилация чрез добре планирани открити пространства и улични направления.
–––––––––––––––
Д-р инж. Лидия Витанова е изследовател в GATE институт в направление „Градове на бъдещето“, разработващо Цифров двойник на София. Тя е доктор по климатология и инженер-еколог, активно занимаваща се в сферите на градския климат и топлинните острови, с екология и опазване на околната среда, възобновяема енергия и интелигентни технологии. Завършила е магистратура в МГУ Св. Иван Рилски, София, специалност “Екология и опазване на околната среда”. Защитила е докторантура в Цукубски университет в Япония, специалност “Климатология”. Автор е на многобройни международни научни публикации, свързани с градски климат, моделиране и градско планиране. Лектор е на авторитетни форуми в Европа, Азия и Америка.
