Българското правосъдие отново е на кръстопът, изправено пред сериозни съмнения за своята независимост и прозрачност. Скандалните разкрития на бившия вътрешен министър и настоящ депутат Калин Стоянов повдигат завесата над един тревожен сценарий, в който съдебни решения изглежда са били предрешени дълго преди официалното им произнасяне. В центъра на бурята са арестите на кметовете на Белица и Сунгурларе, Радослав Ревански и Димитър Гавазов, обвинени в търговия с влияние.
Според Стоянов, ръководството на затвора в Бургас е разполагало с информация за бъдещото задържане на двамата градоначалници още преди съдът да е произнесъл присъдите си. Доказателство за това са две официални писма, изпратени от началника на затвора до общините, уведомяващи, че кметовете ще гласуват на предстоящите избори от килиите си. Писмата, с конкретни изходящи номера и часове на получаване, са достигнали до общинските администрации часове преди съдебните заседания да започнат и много преди да бъдат обявени решенията за постоянен арест. Това буди въпроса: откъде затворническата администрация е знаела изхода на делата, които все още не са били разгледани?
Първото писмо, касаещо кмета на Белица, е получено в 16:28:53 часа – над час преди насроченото за 17:30 часа съдебно заседание. Второто, за кмета на Сунгурларе, пристига в 17:04:25 часа, само половин час преди старта на делото. Тези времеви рамки са критични, тъй като предполагат предварителна информираност за изхода на процеса, което е в пряко противоречие с принципите на справедлив и независим съдебен процес.
Но съмненията не спират дотук. Калин Стоянов разкрива и друга шокираща подробност: първоначално съдебните заседания за определяне на постоянния арест е трябвало да се проведат в петък. Тази дата обаче е била променена на четвъртък, след като станало ясно, че дежурният съдия за петък „не е подходящ“ за разследващите. Подобна маневра, ако е вярна, е пряко посегателство върху съдебната независимост и повдига въпроси за задкулисни договорки при разпределението на делата.
Бившият министър не спестява и остри въпроси към цялата правосъдна система, питайки дали изпълнителната власт е „осигурила“ не само „доблестни прокурори“, но и „доблестни съдии“, които да информират предварително за своите намерения. Това предположение рисува мрачна картина на система, в която решенията се вземат извън съдебната зала и се дирижират от политически или други външни интереси.
Калин Стоянов е категоричен, че ще сезира компетентните органи за всички тези действия, които според него са част от „зле режисирана криминална история“. Разкритията му не само поставят под въпрос конкретни арести, но и предизвикват дълбоки опасения за върховенството на закона и доверието в институциите в България. Обществото очаква ясни и изчерпателни отговори, за да се възстанови поне част от загубеното доверие в правосъдната система.
