Докато човечеството се стреми към звездите, океанските дълбини остават една от най-големите загадки на нашата собствена планета. Малко от нас са стъпвали в най-дълбоките точки на Земята, което прави морето идеално платно за митове, страхове и легенди, които се предават от поколение на поколение, вдъхновени от необятната синя шир.
Някои истории ни учат на смирение и опасностите на алчността. Легендата за Хидензее разказва за две жени – едната, щедра и благословена с безкраен лен, и другата, чиято жад за сребро води до катастрофа, при която целият ѝ дом потъва в води, които днес формират езеро. Подобен трагизъм се крие и в Которския залив, където една къща с два зазидани прозореца напомня за три сестри, които до смъртта си чакали един единствен капитан, за да разберат кой е избраният.
Стихията е населена и от духове, които търсят покой. В Северното море се говори за самотен старец, който всяка година преди Задушница става лодкар на удавниците, отвеждайки ги към митичния Остров на блажените. В същото време моряците в Средиземноморието търсят знаците на Свети Елм – мистичен син огън по мачтите, който може да бъде както знак за божествена закрила, така и зловещ предвестник на смърт, ако се спусне твърде ниско по палубата.
Природата често е обяснявана чрез чудовища и божествени намеси. Японските земетресения се приписват на гигантска риба, чиито движения разтърсват острова, докато бог Кашима я опитомява с могъщия си меч. Подобно мистично обяснение има и за Черно море, което според някои е било сладководно езеро, залято по време на Всемирния потоп, при който Ноевият ковчег е намерил своя край край планина Арарат.
Любовта и загубата също се преплитат с морската сол. В Исландия се разказва за жена-тюлен, която намира щастие с човек, но в крайна сметка се връща в океана, след като си възвръща кожата, оставяйки след себе си само сълзи и спомени. Друга тъжна история е тази на единадесетте хиляди девици, последователки на Света Урсула, чийто трагичен край е увековечен в името на един от протоците, открити от Магелан.
Накрая, морето пази истории за гордост и вечни проклятия. Капитан Нелсън, който носел ковчег от френска фрегата, се страхувал от водите, в които се биеше. Но никое проклятие не е по-тежко от това на „Летящият Холандец“. Капитан Ван дер Декен, който предизвикал стихията, е обречен да плава вечно в компанията на демоничен юнга, служейки като зловещ знак за всеки кораб, който го срещне в разгара на бурята.
