Напрежението в Черно море достигна критична точка, след като поредица от атаки с дронове срещу цивилни търговски кораби в български и румънски води предизвикаха сериозно безпокойство. Инцидентите не само застрашават живота на моряци, но и поставят под въпрос сигурността на ключови морски маршрути, принуждавайки България и Румъния да търсят спешни мерки и консолидиран отговор от страна на НАТО и Европейския съюз.
Последните събития са особено тревожни. В румънски териториални води, близо до Сулина, танкерът за химически продукти „Wine Trader“ под флага на Сан Марино, бе обхванат от пожар, като осем от дванадесетте членове на екипажа са в неизвестност. Това не е изолиран случай – още един търговски кораб се запали в района, а румънските радари засякоха група дронове в близост до Сулина и Змийския остров, което наложи вдигането на изтребители F-18 и F-16 под тревога. Преди това, българските власти съобщиха за потъването на два кораба, също вследствие на атаки с дронове, което предизвика остра реакция от София и привикване на руския посланик.
В отговор на ескалиращата заплаха, българският президент Румен Радев и румънският му колега Никушор Дан проведоха извънредна тристранна среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Брюксел. Основната тема на разговорите беше именно сигурността в Черно море и координираните действия срещу инцидентите с дронове. Румънският президент подчерта, че държавата му ще реагира решително, след като бъдат събрани всички данни за случилото се.
България не изключва възможността за задействане на Член 4 от Договора за НАТО, който предвижда консултации между съюзниците при застрашаване на териториалната цялост, политическата независимост или сигурността. София също така ще инициира консултации с Румъния и Турция за разработване на съвместни предложения за подобряване на безопасността на корабоплаването.
От своя страна, румънският министър на отбраната Раду Мируца предложи на българския си колега подписването на съвместно писмо до ръководството на НАТО, с което да се поиска създаването на общо военно командване на черноморските държави от Алианса. Румъния изрази готовност да поеме ръководството на това командване от 2028 г., като дотогава дейността му може да се осъществява на турското крайбрежие с активното участие на български и румънски офицери.
Паралелно с дипломатическите усилия, България повдигна въпроса и на европейско ниво. Президентът Радев заяви преди Европейския съвет в Брюксел, че ЕС ще обсъди предложение за мораториум върху атаките срещу цивилни кораби в Черно море. Това подчертава многопластовия подход, който София и Букурещ предприемат, за да се справят с нарастващата криза и да гарантират безопасността на един от най-чувствителните геополитически региони.
