Преди точно три години, на 8 август 2023 г., Георги Иванов постави един необичаен краен срок за българския футбол. С поглед към часовника и увереност в бъдещето, тогавашният технически директор на БФС ни призова да изчакаме резултатите. Днес, когато календарът отново отбеляза същата дата през 2026 г., е време за безпристрастен анализ на това какво всъщност се случи с националния ни отбор.
Цифрите, за съжаление, не лъжат и не са склонни към оптимизъм. Ако през 2023 г. България заемаше 77-мо място в световната ранглиста на ФИФА, днес сме изтласкани до 85-ата позиция. Макар да имаме кратки моменти на стабилизация, общата тенденция е спускане надолу. Метафората за „бременността“, която шефът на футбола използва, за да обясни времето за развитие, завърши с резултат, който далеч от очакваното „здравобебе“ за спорта ни се оказа поредното разочарование.
Пътят дотук бе осеян с треньорски смени и болезнени поражения. През този период три различни селекционери – Младен Кръстаич, Илиан Илиев и Александър Димитров – се опитаха да променят посоката. Резултатите обаче останаха сходни: шокиращи загуби от Литва, Албания и тежки удари от грандове като Испания и Турция в световните квалификации. Дори мачове срещу отбори, които някога сме доминирали, като Грузия, се превърнаха в предизвикателство, което често губехме.
Единственият лъч светлина, макар и доста избледнял, бе неочакваната авантюра в Джакарта през началото на 2026 г. България спечели трофея от турнира FIFA Series, след като разгроми Соломоновите острови с внушителните 10:2 и победи Индонезия. Въпреки това, триумфът в приятелски турнир срещу екзотични съперници трудно може да се счита за сериозен прогрес, особено на фона на пълното ни отсъствие от финалите на Световното първенство.
В момента българският футбол се намира в състояние на дълбока рефлексия. С 22 години без участие в голямо първенство, ние сме станали професионални зрители на чуждия успех. Единствената надежда, която остава, е да не се превърне 25-годишната черна серия в реалност и все пак да открием пътя към Евро 2028. Дотогава ни остава само да гледаме часовника и да се надяваме, че следващите три години ще донесат нещо повече от статистически спад.
