Месец септември донесе интересни изненади за потребителската кошница в България. Официалните данни на Националния статистически институт показват, че за втори път през тази година отчитаме дефлация на месечна база, като ценовото ниво е спаднало с 0,3% спрямо август. Въпреки този краткотраен спад, годишната инфлация продължава своя възходящ тренд, достигайки 5,6%.
Основният двигател на това привидно успокоение на пазара е краят на активния летен сезон. С приключването на отпуските, цените на хотелските услуги, организираните екскурзии и самолетните билети отбелязаха сериозен спад, като в някои сегменти намаленията надхвърлят 20%. Това обаче не се отнася за всички сектори – докато местата за настаняване предлагат отстъпки, разходите за хранене навън продължават да растат, а училищните столове отчитат ръст от 6,6% в цените на храната за учениците.
Паралелно с тези процеси, горивата продължават да оказват сериозен натиск върху семейните бюджети. През септември дизеловото гориво у нас премина психологическата граница от 2 евро за литър, поскъпвайки с 5,2%. Масовият бензин А-95 също не остава назад, добавяйки близо 6% към стойността си в рамките на последния месец.
Образователният сектор също добави своята тежест към инфлационните процеси с традиционното септемврийско поскъпване от 3%. Най-осезаем е ръстът в разходите, свързани с гимназиалното обучение, които са скочили с 9% спрямо предходния месец. Въпреки това, поради малкия им дял в общата кошница, тези промени имат ограничено влияние върху крайния индекс.
За да овладее негативното влияние на енергийните разходи, държавата активира пакет от мерки на стойност 300 млн. евро. Значителна част от тези ресурси – около 170 млн. евро – са насочени към подкрепа на земеделските производители чрез компенсации за горива. Допълнително бяха въведени данъчни облекчения, включително премахване на акциза за пропан-бутан, метан и природен газ за промишлени нужди до края на годината.
