Зелените амбиции на Европейския съюз може да се окажат твърде скъпи за българските и европейските земеделци. Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) се превръща в истински финансов риск, който заплашва стабилността на земеделския сектор и, в крайна сметка, цените на храните в магазините.
Основният проблем се крие в опитите за премахване на член 27а от съответния регламент. Този член е бил замислен като „предпазен клапан“, който позволява временно спиране на данъка върху вносните стоки в периоди на сериозна криза. Без тази защита фермерите остават напълно беззащитни пред резките скокове в цените на торовете.
Разходите за торове са огромна част от производствения бюджет на всяко стопанство – между 15% и 30%. Тъй като почти една трети от торовете в ЕС се внасят отвън, въвеждането на CBAM директно повишава разходите. Георги Стоянов от Българския фермерски съюз подчертава, че това натоварва маржовете на печалба до критични нива.
Реалността вече е стряскаща. От началото на 2026 г. цените са скочили рязко, а уреята, която преди бе под 500 евро на тон, вече надхвърля 800 евро. Този ръст е подхранван както от новите регулации, така и от геополитическото напрежение, свързано с войната в Иран.
Прогнозите за бъдещето са още по-мрачни. Очаква се разходите по CBAM да нараснат от 820 милиона евро през 2026 г. до над 3 милиарда евро до 2034 г. В най-лошия сценарий общата сума за седем години може да достигне 39 милиарда евро, което е близо 10% от целия бюджет на Общата земеделска политика.
Организацията COPA-COGECA изпрати спешен сигнал до Европарламента и Европейската комисия. Призивът е ясен: запазете защитните механизми за торовете, за да се избегне продоволствена несигурност и допълнителен инфлационен натиск върху потребителите.
