Въпреки обнадеждаващите новини за стабилизация на цените на храните от ноември 2025 г., остава горчивият вкус от усещането за несправедливост. Защо българската трапеза все още е толкова скъпа? Държавата вече не просто наблюдава, а активно разследва всеки етап от дългия път на храната – от полето до витрината в магазина.
Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски разкрива, че фокусът е върху издирването на „необоснованите надценки“, които се трупат по веригата. Тази задача изисква не само надзор, но и дълбоко проникване в счетоводството на всеки участник. Ето защо към екипа от Министерството на земеделието, Българската агенция по безопасност на храните и Комисията за защита на потребителите вече се присъедини и Националната агенция за приходите (НАП).
Именно НАП разполага с инструментите да проследи истинската себестойност на продуктите – от цената на суровините и горивата до разходите за електроенергия. Целта е да се разкрие кой и на кой етап добавя значителен процент към цената, а не просто да се гледа крайната цифра. Абровски даде пример, че често големите вериги може да имат малка надценка, докато истинското поскъпване се случва при един или двама „прекупвачи“ по-рано.
Проблемът с посредниците е отдавнашен. Земеделските производители често се оплакват, че не получават справедлива цена за труда си, докато крайният потребител плаща скъпо. Тази „сива зона“ на търговските практики вече е под лупа.
Един конкретен случай ярко илюстрира трудностите. Обединение на около 120 млекопреработвателни предприятия е предложило на големите търговски вериги да работят с фиксирани надценки – до 10% за производителите и до 25% за веригите. Логично и справедливо, нали? Но предложението е било категорично отхвърлено с аргумента, че търговците нямат „икономически интерес“ да го приемат. Това повдига въпроса за пазарната сила и етика.
Парадоксът става още по-очевиден, когато се погледне извън България. Министър Абровски сподели личен опит от Люксембург, където прясното мляко в същата търговска верига, присъстваща и у нас, се продава за едва 79 евроцента. Как е възможно това, докато българският потребител плаща значително повече? Това сравнение не е просто анекдот, а силен сигнал за необходимостта от прозрачност.
Корените на проблема, според министъра, датират още от 2024 г. и подготовката за еврозоната, когато липсваха адекватни механизми за контрол на цените. Законът за еврото от август 2024 г. също не е предвидил достатъчно санкции. Затова през август тази година забраната за икономически необосновано повишаване на цените беше удължена.
Тази активна държавна намеса вече дава резултати. В хода на проверките са затворени два магазина на големи търговски вериги – един в Пазарджик и един в София, както и обект за приготвяне на храна, който е нарушавал хигиенните изисквания. Тези мерки са ясен знак, че държавата е решена да защитава потребителите и да търси справедливост в ценообразуването, въпреки политическите критики, като тези от Асен Василев.
