България постепенно се освобождава от хватката на високите цени, но пътят към пълна стабилност остава дълъг. Последните данни от Евростат за юли показват, че инфлацията у нас е спаднала до 4,4%, което е значително подобрение спрямо майските 6,3% и юните 5,2%. Въпреки това, когато погледнем към съседите си в Европейския съюз, става ясно, че все още се намираме в групата с най-силен ценови натиск.
В европейския класанг на най-високия ръст на цените Румъния заема първото място с внушителните 8,2%. След нея се позиционира Литва с 5,4%, докато България и Кипър се споделят третото място с по 4,4%. Това означава, че в целия блок само две държави се борят с по-сериозна инфлация от нас, докато средното равнище за ЕС е фиксирано на 3%.
На противоположния край на спектъра се намират държави, които почти са победили инфлацията. Швеция е истинският шампион по стабилност с едва 0,3% поскъпване, следвана от Чехия с 1,3%, както и Дания и Унгария, които отчитат по 1,6%. Общата тенденция в Европа е разнообразна – в 15 страни цените се забавят, в 9 се покачват, а в три остават без промяна.
Ако се фокусираме върху еврозоната, там средният индекс е 2,9%. Основният виновник за поскъпването в този регион е енергията, която отбелязва скок от 10,3%, следвана от услугите с 3,3%. Храните, алкохолът и тютюневите изделия също не стоят на едно място, като отчитат ръст от 1,2%, а неенергийните промишлени стоки поскъпват с 0,9%.
Въпреки че България се стреми към пълна интеграция в общия валутен механизъм, разликата в ценовата динамика между нас и средните нива за региона остава осезаема. Докато месечното поскъпване у нас през юли е било от 0,6%, общата картина потвърждава, че процесът по хармонизация на цените е бавен и изисква време.
