Инициативата „Кошница с грижа“ на пръв поглед изглежда като спасителен пояс за потребителите, борещи се с инфлацията. Но зад обещанията за по-ниски цени се крие риск от сериозно свиване на пазарното разнообразие. Анализът на пазарната ситуация показва, че краткосрочните ползи могат да бъдат засенчени от рестриктивни закони, които вместо да помагат, всъщност ограничават конкуренцията.
Един от най-големите проблеми е фундаменталната разлика между българския подход и т.нар. „гръцки модел“. Докато в Гърция се прилага джентълменско споразумение, при което производителите, доставчиците и търговците споделят тежестта на намаленията, у нас първоначалният замисъл е разходите да бъдат поети изцяло от търговеца. Този дисбаланс прави ефекта върху цените нестабилен и неустойчив в дългосрочен план.
Важно е да се отбележи, че големите търговски вериги не са новаци в социалната отговорност. Всъщност, те вече прилагат масивни промоции, обхващащи между 200 и 800 продукта седмично, без това да засяга качеството. Истинският риск сега не е в липсата на намаления, а в новите правила, които могат да вкарат пазара в твърде тесни рамки и да ограничат възможностите за гъвкаво ценообразуване.
Особено тревожно изглежда изискването за минимални разлики в надценките в една стокова група – например при сирената или кашкавалите. Когато се наложи ограничение от 10% разлика в надценките за продукти с различни марки, маркетинг и позициониране, резултатът може да бъде катастрофален за потребителя. Вместо повече евтини опции, можем да се сблъскаме с изчезване на определени марки от рафтовете, тъй като търговците няма да могат да управляват маржовете си ефективно.
Проблемът с високите цени е най-остър в малките населени места, където липсата на конкуренция е основният двигател на поскъпването. Вместо да се стимулира навлизането на нови търговци в тези региони, държавата предлага рестриктивно законодателство. Това е парадокс: с една ръка се прави жест към потребителя, а с другата се задушава конкуренцията, която е единственият реален механизъм за трайно сваляне на цените.
В индустрията продължават и споровете относно търговските тайни и натиска върху производителите. Твърденията, че производителите на плодове и зеленчуци са били принуждавани да поемат част от отстъпките, остават спорни, тъй като преговорите в търговията са динамичен процес, зависим от реколтата и сезонността. Също така е нереалистично да се очаква производителите да познават надценките на вносните стоки, които са строго пазена търговска тайна.
В крайна сметка „Кошница с грижа“ може да бъде полезен временен инструмент, но тя не е заместител на здравата конкуренция. Ако мярката остане доброволна и прозрачна, тя ще помогне. Но ако се превърне в инструмент за административно ограничаване на пазара, потребителите ще платят цената с по-малък избор и липса на гъвкавост в цените.
