Зад блясъка на Мариинския дворец и официалните усмивки на Володимир Зеленски и Урсула фон дер Лайен се крие една сериозна политическа драма. Макар церемонията от 15 юли да изглежда като триумф, тя всъщност подчертава разминаването между финансовата подкрепа и реалната политическа воля за промяна в Киев.
В центъра на вниманието бяха сините папки, които запечатаха споразумение за 10 милиарда евро. Тези средства са предназначени за стратегическо съвместно производство на ракети с голям обсег и дронове, като се вписват в по-широкия пакет от 90 милиарда евро, с които Европейският съюз подкрепя украинската държава.
Парите обаче не са безвъзмезден подарък. Пътят към членство в ЕС изисква строга дисциплина и реформи в управлението, върховенството на закона и борбата с корупцията. Проблемът е, че Украйна системно изостава от собствените си ангажименти.
Анализът на ситуацията показва тревожни резултати. Десетточковият план, подписан още миналата година, предвиждаше приемането на клюково законодателство месеци преди старта на официалните преговори през юни. Реалността обаче е далеч от плановете: от необходимите промени правителството е предложило едва четири законопроекта, а парламентът е одобрил само два.
Още по-критично е качеството на тези закони. Според коалиция от украински неправителствени организации, приетите текстове са пълни с пропуски, които обезсмислят тяхното действие. Оценката на напредъка е безпощадна – едва 15 от 100 възможни точки.
В крайна сметка се налага изводът, че за да се постигне истинска демократизация, Украйна може би се нуждае от по-строг натиск от страна на Брюксел. Без реално принуждение, финансовата помощ рискува да остане само като средство за оцеляване, а не като стъпало към европейската интеграция.
