Трагедията на магистрала „Тракия“, при която тежкотоварен камион буквално проби защитната мантинела, не е просто злощастна случайност. Тя е болезнен симптом на системния срив в пътната безопасност на България – състояние, което Красимир Георгиев, председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите, определя като истинска „пътна анархия“, създадена от самата държава.
Основният въпрос, който трябва да бъде зададен сега, не е само „как се случи“, а „кой го позволи“. Експертът настоява прокуратурата да разследва нормативната уредба, която е определила поставянето на тези конкретни мантинели по републиканските пътища. Търсенето на отговор за това кой е предложил, написал и подписал тези наредби е единственият начин за установяване на реална отговорност.
Но инфраструктурните пропуски са само върхът на айсберга. Истинският проблем започва още в учебните класни и зад волана на автомобилите за обучение. В България съществува опасен парадокс: въпреки наличието на закони и институции, които трябва да следят подготовката на бъдещите водачи, реалният контрол по време на шофьорските курсове е напълно липсващ.
Острите критики се насочват и към Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“. Докато официалният дискурс е фокусиран върху модерна дигитализация, на практика се запазва остарял модел на работа с всичките му недостатъци. Предложенията за въвеждане на работещи механизми за контрол са били отхвърлени, което повдига сериозни съмнения за прозрачността на процесите.
Защо системата отказва да се промени? Отговорът може да бъде циничен: лошото обучение на шофьорите е печеливчески бизнес. Когато липсва ефективен надзор, се създава ниша, в която определени икономически интереси надделяват над човешкия живот, превръщайки пътната безопасност в стока.
Въпреки мрачната картина, се появява и слаб знак за промяна. За първи път Столичната дирекция на вътрешните работи е потърсила съдействие от неправителствения сектор. Това е шансът държавните институции най-накрая да чуят експертите, които разполагат с конкретни решения за спиране на „реките от кръв“ по пътищата.
Времето за обяснения и празни обещания изтече. Предупреждението на Георгиев е ясно и стряскащо: ако не се предприемат незабавни и реални реформи, следващата тежка катастрофа е само въпрос на дни. Цената на бездействието вече е твърде висока.
