В центъра на един неочакван обществен дебат в Сливенска епархия попадна служението на украински православни свещеници. След поредица от отворени писма и публични възражения, насочени към присъствието им в храмовете на Свети Влас и с. Кошарица, митрополит Арсений излезе с категорично послание, в което поставя под въпрос моралните мотиви на критиците и напомня за фундаменталните ценности на вярата.
Основният акцент в позицията на митрополита е човешкият фактор. Той подчертава, че украинските клирици не са дошли в България по собствено желание или за удобство, а бягат от ужасите на войната, разрушени домове и лична трагедия. Според негото виждане, да се постави под съмнение правото им да служат на Бога в момент на такова изпитание е в пряко противоречие с евангелските принципи за милосърдие и братолюбие.
По отношение на разпространяваните твърдения за „подмяна“ на българските традиции и използването на украински език в богослуженията, митрополит Арсений разсейва съмненията. Той пояснява, че службите се извършват на църковнославянски и български език, точно както е прието в Българската православна църква, и се следва стриктно уставеният ред и каноничната практика.
За да гарантира пълно спазване на дисциплината, епархията е назначила архимандрит Димитрий и архимандрит Стефан, които следят за изпълнението на богослужебните правила. Подчертано е, че съответните свещеници са канонични клирици, официално отпуснати от митрополит Онуфрий (Киев и цяла Украйна) и приети с благословението на Св. Синод на БПЦ, следвайки стандартната процедура за преминаване между епархии.
В своя анализ митрополитът напомня, че Православната църква е съборна и обединява вярващи от различни националности. Като пример той посочва и руски свещеник, който също служи в епархията, доказвайки, че националният произход не е определящ фактор за каноничността на служението, стига да има послушание към църковната власт.
Завършвайки с силно морално предупреждение, митрополит Арсений призовава вярващите да не се поддават на страха и подозрението. Той заявява, че затварянето на вратите пред страдащия е равносилно на затварянето на вратите пред самия Христос и предупреждава, че липсата на милост днес може да се отрази върху бъдещето на всеки един от нас.
