Българските семейства се сблъскват с истински ценови шок, който прави ежедневните покупки тежко изпитание. За последните пет години, между септември 2021 и септември 2026 г., цените на храните у нас са скочили с над 50%. Това е стряскащ контраст спрямо средното за Европейския съюз, където поскъпването е около 33%, което подчертава тежкото икономическо положение на домакинствата в нашата страна.
Ситуацията не е уникална само за България, тъй като Румъния и Естония също отчитат подобен ръст, надвишаващ 50%, а Унгария също е в групата на най-засегнатите. В същото време в Западна Европа, в страни като Франция, Швеция и Люксембург, инфлацията на храните е останала в рамките на 25%, което създава огромна пропаст в покупателната способност между Изтока и Запада.
Интересно е, че в някои държави вече се наблюдава леко поевтиняване. Швеция например е постигнала спад от 6,3% благодарение на смело решение за намаляване на ДДС върху хранителните стоки. Подобни тенденции се виждат и в Латвия, Чехия и Унгария, но тези малки корекции не могат да изтрият паметта за огромните натрупани поскъпвания от предходните години.
Истинският „диригент“ на тези ценови скокове обаче е енергийната криза. Когато цените на дизела и електроенергията се покачват, това неизбежно удря по най-пресните продукти – плодовете, зеленчуците и месото. Тъй като земеделската техника и транспортът зависят изцяло от горивата, а оранжериите от отоплението, всяко повишение в енергията се прехвърля директно върху крайния потребител.
Рисковете стават осезаеми, когато логистиката се срива, както се случи в Южна Италия. Там протестите на превозвачите, провокирани от скъпото гориво, доведоха до празни рафтове и недостиг на основни стоки като мляко и хляб. Този сценарий служи като предупреждение за уязвимостта на хранителните вериги при енергийни шокове.
Прогнозите за бъдещето не носят много оптимизъм. Очаква се инфлационният натиск в еврозоната да продължи, като през януари 2027 г. той може да достигне 4,5%. В тази обстановка потребителите трябва да се подготвят за нова вълна от поскъпвания, докато централните банкови институции се опитват да овладеят ситуацията чрез повишаване на лихвените проценти.
