Националният съвет за тристранно сътрудничество се събра на ключова среща, за да разнищи бъдещето на данъчната политика в България и параметрите на минималното възнаграждение за следващите години. С фокус върху финансовата дисциплина и овладяването на бюджетния дефицит, държавата се опитва да балансира между социалните нужди и реалните икономически възможности на страната.
Финансовият министър Гълъб Донев акцентира върху сериозността на ситуацията, посочвайки данни на Евростат, според които бюджетният дефицит за 2025 година достига 4%. Това налага строги мерки за финансова устойчивост, за да не се прехвърлят текущите дисбаланси върху бъдещите поколения. Според финансовото ведомство, данъчните промени не трябва да бъдат просто източник на приходи, а инструмент за подкрепа на семействата и общественото здраве.
Една от горещите теми е въвеждането на акциз за мощни автомобили над 250 киловата. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова уточни, че при хибридните машини ще се взема предвид само мощността на двигателя с вътрешно горене. Важно е да се отбележи, че електрическите коли, линейките и специализираните автомобили остават извън обхвата на този налог.
Синдикатите и работодателите изразиха разнопосочни мнения. Докато Българската стопанска камара одобрява облекченията за деца, те са категорично против въвеждането на 33% данък върху свръхпечалбите, опасявайки се от инфлационен натиск. От своя страна, КТ „Подкрепа“ настоява за по-сериозен подход към доходите, критикувайки предложената минимална работна заплата от 660 евро за 2027 г. като недостатъчна спрямо регионалните стандарти.
По въпроса за ваучерите за храна, дискусията се върти около облагането на сумите над 102,26 евро до максималните 200 евро. От КНСБ предупредиха, че всяко посегателство върху социалните разходи е опасна стъпка в грешна посока. В същото време, работодателите приемат увеличението на лимита за ваучерите, надявайки се на справедливо разпределение на средствата за служителите.
Финалните решения за данъчните оценки на имотите и принципа „замърсителят плаща“ при такса смет остават обект на допълнителни анализи. Социалните партньори продължават дебата, търсейки консенсус, който да не натовари излишно нискодоходните групи, докато в същото време се опитват да стабилизират държавната хазна.
