Новият доклад на Сметната палата рисува мрачна картина за бъдещето на социалната сигурност в България. Между 2020 г. и средата на 2026 г. системата се е превърнала в „структурно небалансиран“ механизъм, който все повече разчита на директни трансфери от държавната хазна, вместо на собствени приходи от осигуровки. Това превръща осигурителния модел в мащабна държавна програма за подпомагане, губеща своята финансова автономност.
Ключов момент в одита е разкритието за над 14,4 милиарда лева, изплатени под формата на различни социални помощи. Огромният скок се дължи до голяма степен на административното решение линията на бедност да замени гарантирания минимален доход като база за плащанията. Тази промяна доведе до еднократно увеличение на основата с главозамайващите 572%, което автоматично разшири обхвата на правоимащите и изстреля разходите в космоса.
Пенсионната система е изправена пред хроничен и нарастващ недостиг. Разходите на фонд „Пенсии“ вече са два пъти по-високи от приходите от вноски, а дефицитът се очаква да достигне критичните 11,85 млрд. лв. през 2025 г. Одиторите предупреждават, че масовото преминаване към минимални пенсии – които вече се получават от близо 45% от пенсионерите – демотивира работещите да се осигуряват върху реалните си доходи, тъй като приносът им се обезличава.
Специфични пера като личната помощ и възнагражденията за асистенти са поскъпнали шесткратно, тъй като са директно обвързани с минималната работна заплата. В същото време помощите за ученици са скочили почти девет пъти след отпадането на доходните критерии. Докато социалните разходи растат главоломно, броят на осигурените лица се е увеличил с едва 6,4%, което създава опасен дисбаланс.
Единственият сектор, който показва признаци на здраве и финансова устойчивост, е фонд „Безработица“. Благодарение на оптимизирани разходи и по-добро администриране, той вече успява да се самоиздържа. Всички останали фондове обаче остават в режим на нарастващ дефицит, покриван с извънредни трансфери от централния бюджет, което лишава държавата от всякаква финансова гъвкавост.
Сметната палата посочва редица бивши министри на труда и ръководители на НОИ като отговорни за тези управленски решения. Докладът завършва с категорична препоръка за по-задълбочени предварителни оценки на въздействието. Без системен анализ на това как всяко ново плащане влияе на общата стабилност, публичните финанси на страната остават под сериозна заплаха от дългосрочен колапс.
