Проектобюджетът за 2026 година прилича повече на медицински анализ, отколкото на план за лечение. Според експерта от Института за пазарна икономика, Адриан Николов, документът успешно диагностицира проблемите в публичните финанси, но се колебае пред вземането на решителни стъпки. Вместо смели реформи, виждаме предпазливост, която оставя основните въпроси нерешени.
Макар средносрочната прогноза да подсказва за желание за подреждане на сметките, темпото е твърде бавно. Фискалната дисциплина се планира да бъде достигната едва след две години, което е риск в динамична икономическа среда. Опасността е, че държавата просто отлага неизбежните съкращения, вместо да действа незабавно.
Има и рискована практика, която често се използва за „маскиране“ на дефицита – залагането на амбициозни капиталови програми, които реално не се изпълняват. Този краткосрочен тактически ход помага за цифрите в момента, но директно застрашава икономическия растеж в дългосрочен план.
По отношение на разходите, ситуацията е тревожна. Когато държавните разходи надвишат 38% от БВП, финансовата стабилност започва да се разпада, а дългът расте. В момента се наблюдава стряскащ диапазон от 35% до 45%, което е далеч над здравословните граници. Дори мерките за осигуровки на държавните служители се разглеждат като козметични промени, които няма да променят общата картина бързо.
Тъй като в момента нямаме тежка икономическа криза, дефицитното харчене е неоправдано. Целта на правителството трябва да бъде балансиран бюджет или дори постигането на излишъци, които да намалят дълга. Това е единственият начин за осигуряване на реална финансова устойчивост.
Реалните промени се очакват в бюджета за 2027 година. Ключовите цели трябва да бъдат ясни: свиване на общите разходи под 40% от БВП и ограничаване на разходите за администрацията до 8-9%, вместо сегашните 11%. Това изисква политическа воля и отказ от автоматичните разходи.
В крайна сметка, доверието на обществото и пазарите ще зависи от това дали властта ще премине границата на „диагнозата“. Червените линии са ясни: никакви нови данъци и осигуровки и бескомпромисна борба с корупцията. Само така бюджетът ще спре да бъде просто документ и ще се превърне в инструмент за развитие.
