Досегашната стратегия за справяне с агресивните ученици в България приличаше повече на „прехвърляне на горещия картоф“ – проблемният ученик просто се мести от едно училище в друго, без да понесе реална отговорност. Тази практика обаче не решава конфликта, а просто го експортира към нови жертви и нови учители. Пловдивска гимназия вече предлага радикален край на тази илюзия.
Едно от най-смелите предложения е пълното изключване от образователната система за системни нарушители, които са навършили 16 години. Тъй като до тази възраст образованието е задължително, след нея тези, които упражняват физически или психически тормоз и не се повлияват от предупреждения, трябва да изпитат последствията от поведението си извън училищните стени.
Вместо родителите просто да плащат за счупените чинове или разбити прозорци, идеята е самият нарушител да се включи в общественополезен труд. Боядисване на пейки, засаждане на дървета или почистване на двора биха учили децата на нещо много по-ценно от финансовата глоба – да създават, вместо да разрушават.
Сигурността на училищната среда също трябва да бъде преосмислена. Предлага се моделът на „затворените дворове“, при който учениците не напускат територията в междучасието, а външните лица не влизат свободно. Това не само би ограничило достъпа на съмнителни личности, но и би сложило край на търговията с цигари и енергийни напитки в непосредствена близост до класовете.
Дигиталният свят също е под прицел. Ограничаването на мобилните телефони не е просто борба срещу разсейването в час, а опит за спиране на кибертормоза и разпространението на унизителни клипове, които често ескалират в реални физически сблъсъци.
Ключов елемент от тази промяна е ролята на семейството. Родителите трябва да спрат да се намесват в професионалните решения на педагогите и да поемат реалната отговорност за възпитанието на децата си. Границите, които не са поставени у дома, рядко се приемат с лекота в училище.
Всички тези предложения са пряк отговор на трагедията с Георги Кузев, която разтърси обществото. Стана ясно, че системата е твърде мека към агресорите, а времето за „предупреждения“ е изтекло. Децата трябва да разберат, че всяко действие има своя цена.
