Стара Загора дава ясен сигнал, че законът може и трябва да бъде изпълним дори в най-сложните случаи. В квартал „Лозенец“ се провежда мащабна кампания по принудително премахване на обекти, изградени върху държавна горска територия. Това не е еднокраен акт, а резултат от системна работа, започнала още преди десетилетие.
Резултатите в Загора са впечатляващи – над 400 незаконни постройки са събаряни, а администрацията продължава да издава констативни актове и да изпълнява съдебните решения. Този пример доказва, че когато има политическа воля и стриктно следване на Закона за устройство на територията, дори най-дългогодишните нарушения могат да бъдат отстранени.
Този успех обаче повдига неудобен въпрос за Сливен. Според данни от местната администрация, проблемът с незаконното строителство в ромските квартали и махали е системен. В райони като „Надежда“ и „Комлука“, както и в множество села в общината, над 90% от жилищата са изградени без никакви строителни книжа или документи.
Става въпрос не само за липса на документи, но и за сериозни рискове за живота и здравето на хората. Постройките варират от временни бараки до масивни триетажни сгради, които са определени като технически неиздържани. Въпреки че някои квартали са в регулация, реалността на терен е пълно игнориране на устройствените планове.
Справедливо е да се отбележи, че Община Сливен не е напълно пасивна. Администрацията е предприела решителни стъпки за почистване на централната градска част от незаконни гаражи и е премахнала няколко павилиона в квартал „Надежда“. Тези действия показват, че механизмите за принудително изпълнение съществуват и работят.
Въпросът остава дали Сливен ще приложи същата решителност и спрямо масовото жилищно строителство в махалите и селата. Моделът от Стара Загора показва, че пътят е ясен: установяване на нарушенията, правна процедура и реално изпълнение. Време е и Сливен да отговори на въпроса какво е направено за решаването на този критичен проблем от 2020 г. насам.
