Историята на медицината е пълна с тъмни глави, но малко са толкова стряскащи, колкото трансорбиталната лоботомия. Това, което някога е било представено като прогресивно лечение, в действителност е било акт на варварство, целящо да „коригира“ човешкото поведение чрез физическо унищожение на личността.
Един от най-жестоките примери за това е случаят с Джеймс. През 1948 г. този 28-годишен мъж, известен със своя артистичен дух и страст към живота, е станал жертва на собствените си родители. Причината за тяхното решение да го изпратят в психиатрична клиника е била единствено фактът, че е обичал друг мъж – нещо, което тогавашната медицина е определяла като „сексуална перверзия“.
Процедурата, популяризирана от д-р Уолтър Фрийман, е била брутална в своята простота: шишове за лед, вкарани през очните купли директно във фронталния лоб. За едва петнадесет минути жизненият свят на Джеймс е бил изтрил. Докато лекарят е отбелязвал в досието, че пациентът е „спокоен“ и процедурата е „успешна“, всъщност той е наблюдавал окончателното унищожаване на един човешки дух.
Снимката на Джеймс само часове след операцията е стряскаща. В погледа му няма повече интелигентност, няма поезия и няма смях. Той е престанал да бъде творец и е станал просто обект, който изпълнява прости инструкции и се взира празно в стените.
Трагедията продължава още 46 години. Джеймс е прекарал остатъка от живота си в дом за лоботомирани, без желания, без предпочитания и без спомен за това кой е бил. Родителите му, които са искали син, който не е гей, са получили син, който не е нищо. Те го посещават само веднъж и никога не се връщат, доволни от постигнатата „нормалност“.
Тази история е оцеляла благодарение на партньора на Джеймс, който е запазил медицинските досиета и снимките. Неговите думи са най-точният диагноза за методите на миналото: това не е било медицинско лечение, а убийство. Тялото на Джеймс е функционирало до смъртта му през 1994 г., но самият той е умрял още през 1948 г., жертва на една жестока и невежествена епоха.
