Йосиф Сърчаджиев си отиде от този свят в тишина, оставяйки след себе си не само спомени за забележителната си актерска игра, но и една дълбока, незаявена семейна рана. По негово изрично желание, последното му сбогуване с този свят бе скрито от общественото око, а траурната церемония се състоя в тесен кръг, далеч от дъщеря му Александра.
Финалната точка в сложните отношения между баща и дъщеря бе поставена и чрез наследството. Актьорът взе решение да не остави никакви материални средства за Александра, прехвърляйки цялото си имущество и активи на доведения си син Пролетсин и дъщеря си Ана.
Тази развръзка е кулминацията на двудесет и три години на пълно мълчание. Враждата, която започна още преди десетилетия поради конфликти с майката на момичето, Пепа Николова, се оказа по-силна от кръвните връзки.
Историята е изпълнена с емоционална болка – дори в най-тежките моменти, като смъртта на майка си, когато Александра е била едва на 22 години, тя не е получила подкрепата и ръката на баща си.
Макар в последните си дни Йоско да е изразявал съжаление за липсата на комуникация и да е признавал Александра за своето дете, тези признания останаха само думи. Те не успях да излекуят раните и не промениха съдбата на наследството, запечатвайки трагичното разделение между двама души, които така и не успях да се сдобрят.
