Сцената в Риека беше сюрреалистична. Хърватският национален отбор по футбол претърпя унизително поражение от Англия със 0:7, и то пред нетрадиционна публика – около 6000 деца, които изпълваха трибуните заради наказание на домакините за расистки скандирания. Едно историческо крушение, което би разтърсило основите на всяка футболна федерация.
И все пак, изненадващо, след последния съдийски сигнал не последваха обичайните гневни призиви за оставки. Селекционерът Славен Билич, макар и видимо потресен, запази хладнокръвие. „Никой не заслужава това, което показахме. Единственото, което може да направим, е да се опитаме да покажем по-добро лице срещу Испания“, заяви той, приемайки отговорността, но без да предлага глава за изкупителна жертва.
Докато официалните лица запазваха относително мълчание, хърватските медии не пестяха думи. Заглавия като „Неприемлива катастрофа. Не само не принадлежим на елита, а приличаме на Сан Марино!“ и „Мечтите за 1/4-финал се сгромолясаха. Събуждането ще е по-тежко, отколкото след 20 бири“ описваха мащаба на националното унижение. Общественият гняв и разочарование намериха своя отдушник именно в острите журналистически коментари.
Дори суперзвездата Лука Модрич, сменен още в 57-ата минута, призна, че за първи път в цялата си кариера се е срамувал толкова много. На терена обаче имаше и моменти на спортен дух – треньорът на Англия Томас Тухел беше забелязан да успокоява Билич още след петия гол, макар че неговите играчи не спряха да бележат до самия край.
В крайна сметка, докато Хърватия преживяваше своята драма, англичаните си осигуриха второто място в групата на Лигата на нациите, което им гарантира четвъртфинал. Първата позиция остана непоклатима за световния шампион Испания, който продължава победната си серия, този път надделявайки над Чехия с 3:1, показвайки класа, далеч от хърватската катастрофа.
