В тишината край село Чинтулово, където природата и вярата се сливат в едно, манастирът „Свети пророк Илия“ отпразнува своя храмен празник. Събитието, водено от архимандрит Стефан, не беше просто традиция, а дълбоко напомняне за това, че Божието присъствие често се открива не в бурите и земетресенията, а в „полъха на тихия вятър“.
По време на проповедта бе подчертано, че истинският духовен път не търси екстремни усещания, а вътрешен мир и спасение. Архимандрит Стефан призова вярващите да следват „царския път“ и да черпят мъдрост от Стария завет, като се огледат в милосърдието на пророк Илия, който помогна на вдовицата в Сарепта и върна живота на нейния син.
Историята на това място е изтъкана от саможертва и непоколебима вяра. Преданията разказват за овчарите Илия и Димитър, които по време на османското владичество избрали мъченическата смърт пред отричането на християнството. Техният гроб станал място на поклонение и изцеление, почитано както от българи, така и от турци.
Пътят на обителта е белязан от цикли на разцвет и угасване. През 1905 г. по указ на княз Фердинанд мястото е преобразувано в параклис, но след години на забрава и смъртта на последното отшелничество, сградите се рушат до средата на 60-те години на миналия век. Възходът започва отново през 1999 г., превръщайки руините в жив духовен център.
Днес манастирът отново диша с пълни гърди. С благословението на Сливенския митрополит Арсений, в храма се извършват ежедневни служби, а през март 2026 г. бе поставено началото на новото монашеско братство с пострижението на монаха Сава. В края на празника архимандрит Стефан отправи пожелания за здраве и благоденствие към всички присъстващи.
