Случаят „Петрохан“ продължава да тъне в несигурност, въпреки завършването на мащабната психологична експертиза. Криминалният психолог Росен Йорданов хвърли нова светлина върху разследването, като изрази сериозно разочарование от поведението на хората в най-близкия кръг на участниците в трагедията. Според него обществото несправедливо търси отговори само от институциите, докато онези, които са били свидетели на събитията, предпочитат да запазят мълчание или да заемат отбранителна позиция.
Йорданов подчерта, че изготвянето на експертизата е било изключително предизвикателство, продължило повече от половин година. Екипът е пресял хиляди страници документация, аудиозаписи и видеофайлове, за да сглоби психологичния пъзел. В този процес са участвали водещи експерти, които сравняват обема на свършената работа с подготовката на научна дисертация. Въпреки това, много въпроси остават без отговор заради липсата на искреност у някои от свидетелите.
Един от най-интригуващите аспекти в разказа на психолога е свързан с дигиталните следи. Оказва се, че разследващите се сблъскват с огромна бариера – около 3 до 4 терабайта информация остават недостъпни. Много от участниците са върнали устройствата си към фабрични настройки преди инцидента, а основната част от комуникацията е преминавала през криптираното приложение Signal. Сега надеждите за разплитане на случая са насочени към международно сътрудничество и достъп до облачни услуги.
В центъра на общественото внимание попадна и твърдението за комуникация между Ивайло Калушев и кмета на София Васил Терзиев. Йорданов спомена за съществуването на снимка от съобщение, в което се обсъжда сума от 300 000 лева. Според него става въпрос за предложения и решения за опазването на природен парк „Витоша“. Макар контекстът на тази кореспонденция да не е напълно изяснен, тя добавя нов слой на сложност към целия случай.
Криминалният психолог е категоричен, че враждебността и присъствието на адвокати по време на разпитите на свидетели са ясен сигнал за защитна реакция. Той призова близките на участниците да дадат своите човешки обяснения за взетите решения, вместо да оставят празнините в историята да се запълват със спекулации. Трагедията „Петрохан“ остава отворена рана, чието заздравяване изисква пълна прозрачност, която в момента липсва.
