Сърбия отново е пред урните за предсрочни парламентарни избори – поредният вот в рамките на едва пет години. Днешният ден се очертава като ключов барометър за политическата обстановка в страната, която преминава през период на сериозно напрежение и обществено разделение.
В центъра на събитията стои Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия. След като се оттегли от президентския пост през есента, Вучич се впусна в битката за премиерското кресло, опитвайки се да затвърди 14-годишния си политически контрол. Това се случва на фона на засилено недоволство, изразено чрез масови антиправителствени демонстрации, които разтърсват страната от ноември миналата година.
Право на глас имат близо 6,5 милиона сръбски граждани, разпределени в хиляди секции в страната и чужбина. Интересен факт е, че въпреки огромния брой желаещи да гласуват от диаспората, властите решиха да не разкриват изборни секции в редица големи градове като София, Солун, Истанбул и Букурещ, което предизвика допълнителни полемики.
Битката за 250-те места в Народната скупщина е оспорвана, с участието на 18 листи и над 2400 кандидати. За да прескочат парламентарната бариера, партиите трябва да съберат поне 3% от гласовете, като за малцинствените формации прагът е по-нисък. Основната интрига се върти около сблъсъка между управляващите и новопоявилата се Студентска листа, чийто възход е пряко свързан с трагедията в Нови Сад.
Международната общност, и в частност Европейската комисия, следи изборите с повишено внимание. Брюксел не крие притесненията си относно състоянието на медийната свобода, темпото на реформите и външнополитическия курс на Белград. Процесът се наблюдава от рекорден брой представители – над 15 хиляди местни и стотици международни наблюдатели, чиято роля ще бъде решаваща за легитимността на резултатите.
