Светът на футбола познава Сър Алекс Фъргюсън като стоманения лидер, който превърна Манчестър Юнайтед в истинска машина за победи. Но зад блясъка на 13-те титли във Висшата лига и безбройните трофеи се крие една дълбоко лична драма, която в крайна сметка сложи край на най-успешното управление в историята на „Олд Трафорд“.
В новите си спомени, огласени в книгата „The Games of My Life“, шотландският ментор разкрива, че решението му да се пенсионира не е било продиктувано от липса на енергия или здравейки проблеми. Преломният момент настъпва през октомври 2012 г., когато семейството е ударено от трагедията – смъртта на Бриджит, сестрата на съпругата му Кати.
За много хора Фъргюсън е изглеждал в отлична форма, но за него семейството винаги е било на първо място. Връзката между Кати и сестра ѝ е била изключително силна, а загубата ѝ се превръща в огромен шок. Точно тогава легендарният треньор осъзнава, че времето му начело на „червените дяволи“ трябва да приключи, за да бъде до най-близките си.
Пътят към края е бил обвит в пълна секретност. Само семейството и изпълнителният директор Дейвид Гил са знаели за плановете му, като Гил самият споделя в един неделен следобед, че и той е решил да напусне поста си. Тайната се пази до самия момент на официалното съобщаване през 2013 година.
Най-силният емоционален удар обаче идва след обявяването на новината пред екипа в Карингтън. Макар да е успял да запази самообладание пред футболистите и служителите, Фъргюсън се срива, щом затваря вратата на офиса си. Обичайният за него стоицизъм изчезва и той се разплаква, осъзнавайки, че ерата му е приключила завинаги.
С тези сълзи се затваря една от най-великите глави в историята на спорта. Без възможност за още един мач на „Уембли“ или европейска победа, Сър Алекс решава да си тръгне бързо и тихо, оставяйки след себе си наследство, което ще бъде помнено за поколения напред.
