Парламентът внесе значителни промени в Закона за висшето образование, които ще се отразят пряко върху финансовото планиране на хиляди студенти. Новите правила, приети на първо четене, целят да модернизират администрацията и да осигурят по-голяма предвидимост за тези, които се учат в платена форма.
Най-голямото разделище в залата предизвика въпросът за стипендиите. Според новите разпоредби, държавният бюджет ще финансира единствено редовните студенти, които са в държавна поръчка. Тази стъпка предизвика остри критики от някои политически формации, които я определят като дискриминация и създаване на „две категории“ студенти, което според тях противоречи на Конституцията.
От друга страна, добрите новини идват за тези, които заплащат обучението си. Минималният праг на таксите в държавните университети пада от 60% на 50% от средствата за издръжка на обучението. Това означава, че висшите училища ще имат повече гъвкавост да предлагат по-достъпни цени за своите студенти.
За да се избегнат неочаквани скокове в разходите, се въвежда и нов „таван“ за поскъпването. За целия период на обучение студентската такса не може да се увеличи с повече от 20% спрямо сумата, определена в първата година от курса. Тези мерки ще влязат в сила за студентите, които ще бъдат приети през учебната година 2025/2026.
Политическият сблъсък по темата беше сериозен. Докато представители на ГЕРБ и ДПС подчертаха, че държавата не е длъжна да финансира всички и търси социална предвидимост, депутати от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се обърнаха към принципите на справедливостта и решенията на ВАС, настоявайки, че ограничаването на стипендиите е нееднакво третиране.
Интересен акцент постави и „Възраждане“, като постави въпроса за ролята на частните висши училища. Според тях държавата не трябва изкуствено да пази пазарния дял на частния сектор чрез минимални такси в държавните вузове, а да остави университетите сами да поемат отговорността за ценообразуването си, за да се разбере кои от тях реално са конкурентоспособни.
