Представете си възможността не просто да разглеждате шедьоври на импресионистите, а буквално да стъпите в тях. В Ню Джърси съществува едно място, наречено Парк на скулптурите (Grounds For Sculpture), където границата между двуизмерното изкуство и реалността се размива. Тук посетителите се превръщат в участници в сцените на Моне, Ван Гог и Реноар, превръщайки разходката в истинско сетивно преживяване, което за едни е върх на достъпността, а за други – смел експеримент на границата с кича.
Едно от най-запомнящите се преживявания е срещата с провокативния свят на Мане. Сред екзотичната растителност се разгръща сцена, която пренася „Закуска на тревата“ от 1863 г. в триизмерен вид. 
Докато се разхождате покрай разсипаната кошница с плодове, усещате напрежението и атмосферата на скандалния пикник, в който голата жена и нейните спътници изглеждат толкова реални, че почти чувате разговора им.
За любителите на меланхолията и страстта, паркът предлага интимно навлизане в личния свят на Винсент Ван Гог. Можете буквално да влезете в стаята му в Арл, да докоснете червената масичка и да се почувствате част от самотата на великия холандец. 
Външната част на инсталацията допълва картината – Винсент, облечен в своя характерни шлифер и капела, е застинал пред триножника си, докато бутилка абсент стои готова до него, а той работи върху „Жълтата къща“. 
Ако търсите празнична атмосфера, бохемите на Реноар ви очакват край едно от езерцата. Сцената „Обяд на лодката“ е пресъздадена с бронзови и алуминиеви фигури в реални размери, които изглеждат като застинали в оживен разговор. 
Посетителите могат свободно да се настанят на празния стол до 14-те гости, ставайки част от френското общество от края на XIX век.
Зад този грандиозен проект стои Сюард Джонсън II, чийто живот е истинска драма. Внук на основателя на фармацевтичния гигант Johnson & Johnson, той се бори с дислексия и липса на дисциплина, което го отдалечава от семейния бизнес. След служба във флота и дълги търсения, той открива призванието си в скулптурата на 38-годишна възраст. 
Пътят му към създаването на парка е проложен и чрез една от най-скъпите съдебни битки за наследство в историята на САЩ, която му осигурява средствата да превърне мечтата си в реалност.
Паркът, отворил врати през 1992 г., е изграден върху бивше бунище, което Джонсън трансформира в 170-декарен рай с над 2000 екзотични дървета. Неговата визия е да извади изкуството от стерилните музейни зали. Освен пресъздавените картини, той запълва пространството с хиперреалистични фигури на обикновени хора – минувачи, четящи вестник или връзващи обувките си, които често заблуждават посетителите, че са живи. 
Въпреки огромната популярност, паркът е обект на остри критики, като някои наричат творчеството на Джонсън „плагиатство“ или „панаирен трик“. Самият творец обаче отговаря с хумор. Той е скрил малка скулптура на Моне, рисуващ „Тераса в Сент Адрес“, и я е кръстил „Нарушение на авторските права!“, за да подразни своите критици. 
Независимо дали се разглежда като високо изкуство или като забавен спектакъл, мястото предлага нещо рядко – възможността да се докоснем физически до визионерския свят на великите майстори. 
