След вълна от недоволство и сигнали от страна на потребителите, българските власти предприемат решителни действия за овладяване на цените на основни хранителни продукти. Комисията за защита на потребителите (КЗП), заедно с Националната агенция за приходите (НАП) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), стартират мащабни съвместни проверки в складовете на големите търговски вериги. Целта е ясна: да се гарантира, че крайните цени отразяват справедлива стойност, с надценки, които са в унисон с европейските норми – обикновено между 20% и 30%, в зависимост от категорията на стоката.
Мая Манолова, председател на КЗП, подчерта, че българските потребители не искат повече от това, което имат техните европейски събратя, но и не по-малко. Тя изрази категорично възмущение от „бруталното отношение“ на търговските вериги, които си позволяват драстични надценки на българския пазар, докато потребителите в Германия, Австрия и Нидерландия се ползват от по-разумни цени.
По време на брифинг бяха представени конкретни примери за абсурдни надценки върху български млечни продукти – сирена, масло и мляко. Едно от най-шокиращите открития беше краве масло с надценка от 135%, което е напълно неприемливо за европейския пазар. Манолова посочи, че КЗП е затрупана от жалби, а гневът на хората е напълно оправдан.
В отговор на тези сигнали, КЗП вече е стартирала 11 производства за установяване на заблуждаващи търговски практики и необосновано завишени цени на стоки от първа необходимост. Търговските вериги ще имат възможност да представят доказателства за обосновката на повишените цени. В случай на установени нарушения, ги очакват сериозни санкции – от 10 000 до 100 000 евро на продукт.
Освен това, КЗП е сезирала и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която разполага с правомощия да налага глоби, базирани на процент от оборота на съответната верига. Това допълнително засилва натиска върху търговците да преразгледат ценовата си политика.
Манолова илюстрира сериозността на проблема с конкретни проценти надценки: 135% за краве масло, 85% за друго, 68% до 99% за прясно мляко, 53% до 95% за бяло саламурено сирене, 75% до 88% за кашкавал и 31% до 80% за кисело мляко от 400 грама. Тези „златни“ храни не са изолиран случай, а тенденция, която засяга и други категории стоки. Маслото у нас е с 32% по-скъпо от средното за ЕС, а млечните продукти – с над 23% по-скъпи.
Проблемът с високите надценки засяга не само потребителите, но и българските производители. Манолова подчерта, че свръхвисоките маржове смазват родното производство и водят до дискриминационно третиране на производителите чрез различни надценки. Анализът на оперативните разходи на веригите разкрива съмнителни разходи за консултантски услуги (45 млн. лв. за една верига) и плащания по договори със свързани лица (51 млн. лв. за друга), данни, които вече са предадени на НАП за задълбочена проверка.
