Почти шест години след като светът се сбогува с Диего Армандо Марадона, легендата, която превърна футболния терен в сцена за магия, Аржентина все още се бори с един мъчителен въпрос: можеше ли смъртта му да бъде избегната? Докато ехото от неговите голове и дрибли продължава да отеква, съдебната система на страната се опитва да даде отговор, който може да пренапише последните глави от живота на една икона.
Прокуратурата е категорична: да, Диего е можел да бъде спасен. В заключителните си пледоарии обвинението поиска тежки присъди, вариращи от 4 до 12 години затвор, за шестима медицински специалисти, натоварени с грижите за футболния гений. Най-голямата тежест пада върху неврохирурга Леополдо Луке, сочен за основен виновник. „Той направи всичко възможно нещата да се объркат“, заяви прокурорът Патрисио Ферари, описвайки предполагаемата му роля в трагичния край.
Според обвинението, смъртта на световния шампион на 25 ноември 2020 г. не е била внезапна или неизбежна последица от дългогодишните му здравословни проблеми. Напротив, тя е кулминация на поредица от грешни решения, пропуски и неадекватни грижи. Ферари дори стигна по-далеч, заявявайки пред съда: „Във всяко обикновено здравно заведение в Буенос Айрес щяха да спасят Марадона. Нямам никакво съмнение.“
Ключов момент е решението Марадона да бъде преместен от клиниката „Оливос“ след операция за субдурален хематом в наета къща в Тигре. Прокуратурата определя това като фатална грешка. Къщата не е разполагала с елементарното медицинско оборудване, необходимо за пациент в неговото състояние. „Марадона беше бомба със закъснител. Те просто се отърваха от него и го изпратиха в онази къща в Тигре, където в крайна сметка почина“, подчерта прокурорът, наричайки периода след изписването „седмица на ужаса“.
Освен Луке, за когото се искат 12 години, други замесени лица също са изправени пред тежки обвинения. Нанси Форлини, координатор на медицинските грижи, може да получи 10 години, а психиатърът Агустина Косачов – осем. Психологът Карлос Диас е заплашен от пет години, а медицинските работници Мариано Перони и Рикардо Алмирон – по четири. Обвинението твърди, че всички те са били наясно с риска, но са действали с „безразличие“, без да предприемат нужните мерки.
Линията на защита, че смъртта е настъпила внезапно, е оспорена от прокуратурата. Позовавайки се на експертни заключения, Косме Ирибарен, друг прокурор по делото, заяви, че легендата не е издъхнала внезапно, а е преминала през продължително страдание. Предупредителните сигнали са били налице дълго преди фаталния ден, но са били пренебрегнати. Същността на обвинението не е, че медиците са причинили заболяванията на Диего, а че не са предотвратили смъртта му, въпреки че са разпознали опасността.
Настоящият процес, който стартира през април 2026 г. и вече премина през над 40 заседания и изслушване на около 70 свидетели, е вторият по рода си. Първият беше анулиран заради скандал с участието на съдия в документален проект. Сега, след като обвинението и частните обвинители са приключили, думата е на защитите. Предстои съдът да произнесе своето решение, което ще определи дали шест години по-късно, Диего Марадона най-накрая ще намери своята справедливост.
