Политическата битка около приемането на държавния бюджет за 2026 г. разкрива сериозни противоречия в Сливен. Докато някои политически кръгове твърдят, че областта е лишена от ключови инвестиции, анализ на фактите показва, че проблемът може да е много по-банален – административна неготовност.
Същината на спора се крие в чл. 113 от Закона за държавния бюджет. Далеч от това да отменя инвестиционните програми, законът всъщност предлага механизъм за тяхното продължаване. Единственото условие е общината да е изпълнила административните си задължения в срок. Конкретно, кметът трябва да е подал пълната документация до Министерството на регионалното развитие и благоустройството до 31 декември 2025 г.
В този контекст основният въпрос не е дали държавата е спряла финансирането, а дали Община Сливен е свършила своевременно работата си по подготовката на документите. Вместо ясен отчет пред гражданите, обществото е изправено пред внушения за „отпаднали“ проекти, докато едновременно с това се обмисля нов многомилионен общински заем, който ще бъде тежест за местните жители.
Критичен е и фактът, че много от споменатите проблеми са хронични. Проектите за водопроводи в Крушаре и Гавраилово, инфраструктурата в кварталите „Дружба“, „Българка“ и „Клуцохор“, както и пътните връзки при възел „Кермен“ и пътя Котел – Тича, са списък на неща, които е трябвало да бъдат решени отдавна. ГЕРБ управлява общината от 2015 г., а представителита на партията имат парламентарно представителство от региона от 2009 г., което означава почти две десетилетия на политическо и административно влияние.
Това, че през 2026 г. същите обекти отново се представят като нерешени проблеми, е най-директният отчет за несвършената работа на дългогодишните управления. Трудно е да се прехвърля отговорността върху ново управление, когато финансовата рамка и административните пропуски са резултат от години на статукво.
Гражданите на Сливен имат право на факти, а не на политически оправдания. Необходимо е местната власт да отговори прозрачно на въпросите за подадените искания към МРРБ и да разясни конкретните причини, ако някой от проектите не може да бъде финансиран. Регионът заслужава реални резултати и завършени обекти, а не поредните празни обещания.
