Ситуацията около селскостопанския надлез край „Радина чешма“ се превърна в истински символ на административния срив. Затварянето на съоръжението на главния път I-6 предизвика незабавно недоволство и протести в село Малко Чочовен, където местните земеделци се оказаха в безизходица, лишени от достъп до своите ниви.
Областният управител Михаил Кашеров, който се включи в разгорените дискусии с протестиращите, не спести критиките си към начина, по който се управляват подобни кризи. Според него основният проблем не е само в затворените пътища, а в системното нежелание за поемане на отговорност, което той определя като „вдигане на рамене“ от страна на институциите.
В рязка метафора Кашеров сравни дългогодишното пренебрегване на проблема с тлеещото огнище в четвърти реактор на Чернобилската АЭС. Той подчерта, че спешните мерки, които се наложи да бъдат предприети сега, са резултат от години на отлагане и бездействие както от страна на Общината, така и от Областната администрация.
За да се спре ескалацията и да се помогне на стопарите, бе постигнато компромисно решение за алтернативен маршрут. Този ход цели да балансира две критични нужди: гарантирането на безопасността на трафика по републиканския път и осигуряването на непрекъсната работа на земеделските производители, които не бива да бъдат заложници на институционалния хаос.
По отношение на дългосрочното решение, областната управа обеща, че ремонтът на надлеза ще бъде извършен до края на текущата година. В момента се очаква завършването на процедурата по избор на изпълнител, след което машините ще влязат в действие, за да затворят този проблем окончателно.
В заключение, случаят с надлеза повдига фундаментален въпрос за българското управление: докато законът позволява обжалване на неправилни административни решения, остава неясно къде може да се обжалва системното безхаберие и липсата на професионализъм в управлението на регионалните ресурси.
