Жилищният пейзаж в област Сливен разкрива интересна картина, в която традиционното строителство далеч надделява над модерните масови решения. С общо 60 258 жилищни сгради, регионът представлява близо 3% от целия жилищен фонд на България, като броят на отделните жилища в тях достига 97 111, с лек ръст от 0.2% спрямо предходната година.
Забележителна е ниската степен на панелно строителство в областта – тези сгради съставляват едва 0.4% от общия брой. Вместо това, доминира тухлената конструкция. Почти половината от сградите (47.1%) са изградени от тухла с бетонна плоча, докато още 42% са тухлени с гредоред, което подчертава консервативния и устойчив подход към изграждането на домовете в региона.
Архитектурният облик на областта е предимно нискоетажен. Огромното мнозинство от сградите – над 66% – са едноетажни, а близо 30% са с два етажа. Високите сгради с четири и повече етажа са изключително малко, като съставляват едва 1.4% от общия брой, което превръща региона в територия на частните къщи и малките сгради.
Поглеждайки към възрастта на сградите, се вижда силно влияние на периода между 1946 и 1960 г., когато са построени над една четвърт от обектите. По отношение на разпределението на стаите, най-популярни са жилищата с две или три стаи (61.5%), докато големите домове с четири и повече стаи заемат около една трета от фонда.
Средната полезна площ на един дом в областта е около 80.3 кв. м, като разликата между градовете и селата е минимална. Въпреки това, когато се разгледа пространството на човек, се забелязва разлика спрямо националния стандарт. Докато средно за България на лице падат 43 кв. м, в сливенска област този показател е 36.7 кв. м, което подсказва за по-гъсто застрояване или по-голям брой обитатели на жилище.
