Докато светът я виждаше като символ на кралското величие, зад високите стени на Кенсингтън се криеше съвсем друга история. Принцеса Даяна не беше само лице от кориците на списанията; тя беше жена, която търсеше истината в тъмните улици на Лондон.
Според разкритията на Дики Арбитър, бившият прессекретар на кралското семейство, принцесата често е напускала двореца тайно, когато нощта настъпи. Тези непланирани бягства не бяха просто за забавление, а мисии на състрадание.
Тя се насочваше към най-пренебрегнатите слоеве на обществото. Даяна раздавала пари на секс работнички и проверявала лично условията на живот на бездомните, стремейки се да докосне до реалните проблеми на хората, които светът често заобикаля.
За тези нощни излизания е имало сложна мотивация. Арбитър отбелязва, че за Даяна това е било нещо, което тя „трябва да направи“. Въпреки това, в тези действия се е прокрадвала и лична нужда – комбинация от чувство за дълг, дълбока самота и понякога просто скука от сковаността на двореца.
Така принцесата успяваше да намери смисъл извън протокола, превръщайки нощния Лондон в своето лично поле за проява на човечност, което я направи толкова обичана от милиони.
