Когато през 1981 година светът затаи дъх пред годежа на принц Чарлз и младата Даяна Спенсър, никой не подозираше, че един избор на бижу ще предизвика истински трус в кралския двор. Вместо да приеме уникално творение, изработено специално за нея по вековна традиция, бъдещата принцеса направи нещо немислимо за протокола – тя си избра пръстен от обикновен търговски каталог на бижутерийна къща Garrard.
За аристокрацията в Бъкингамския дворец този акт беше почти скандален. Проблемът не беше в цената или в красотата на 12-каратовия цейлонски сапфир, заобиколен от 14 блестящи диаманта. Проблемът беше в достъпността. Тъй като пръстенът беше част от публична колекция, всеки заможен гражданин по света можеше да притежава абсолютно същия модел. Ексклузивността, която е в основата на монархическия престиж, беше нарушена от едно младо момиче с мнение.
Но за Даяна този избор не беше каприз, а емоция. Говори се, че тя е избрала точно този дизайн, защото поразително приличал на годежния пръстен на нейната майка. В свят на строги правила и хладен етикет, тя предпочете сантименталната стойност пред уникалността, наложена от титлата. Така сапфирът се превърна в първия ясен знак, че Даяна няма да бъде просто послушна фигура в кралския шахмат.
Въпреки първоначалното недоумение на короната, времето доказа, че изборът на Лейди Ди е бил гениален. Бижуто, което някога беше наричано „пръстенът на обикновените хора“, днес е най-разпознаваемото и имитирано парче от кралската съкровищница. То престана да бъде просто предмет и се превърна в символ на нов тип монархия – по-близка до хората и по-човешка.
Днес този легендарен сапфир блести на ръката на Кейт Мидълтън, принцесата на Уелс. Когато принц Уилям го подари на своята избраница, той заяви, че това е неговият начин да запази майка му близо до този специален момент. Така едно „каталожно“ бижу извървя пътя от протоколен гаф до безценна семейна реликва, която свързва поколенията и напомня за жената, която не се страхуваше да бъде себе си.
