Ролята на Роман Абрамович като „пощенски голуб“ между Москва и Киев често се разглежда като част от сложната шахматна партия на Владимир Путин. Но какво ще стане, ако истината е точно обратното? Според анализатора Игор Ейдман, тези тайни совалки не са проявление на гениалност, а първият видим знак за сериозен разлом в сърцето на Кремъл.
В момента руският президент се опитва да води война на два фронта – един външен и един вътрешен. Докато към света той излъчва увереност, пред собственото си обкръжение Путин се е превърнал в своего рода „хипнотизьор“. Неговите маниакални твърдения за предстояща победа са опит да успокои отчаяните олигарси, които вече не виждат смисъл в продължаването на конфликта.
Мисиите на Абрамович в Киев, потвърдени и от Володимир Зеленски, разкриват две възможности. Първата е, че олигархът действа като неофициален пратеник на руския елит, който се опитва да притисне диктатора да спре войната и да намери някаква рамка за мир. В този сценарий, Абрамович е инструмент на вътрешен, корпоративен натиск, който обаче се сблъсква с желязната воля на Путин.
Алтернативният поглед е, че това е класическа маневра на Кремъл. Използвайки посредник, Путин може да тества „червените линии“ на Украйна и Запада, без да поема официални ангажименти. Така той получава ценна информация, запазвайки възможността да отрече всичко и да прехвърли вината върху посредника, ако преговорите се провалят.
Най-тревожният извод от анализа на Ейдман обаче е свързан с бъдещето. Изглежда, че руската управляваща класа вече е „прежалила“ своя лидер. Те не просто търсят мир, а детайлно планират оцеляването си в епохата „след Путин“. За тях връщането към нормалния свят и икономическата стабилност е възможно единствено при условие, че настоящото управление бъде отстранено или изчезне.
