Случаят „Петрохан“ разтърси българското общество, разкривайки ужасяващ контраст между изградения публичен образ на „светец“ и действителността на един хищник. Това, което първоначално изглеждаше като мистериозна трагедия, се превърна в разследване за сектантски контрол, тежки сексуални престъпления и политически протекции, които са позволявали на един опасен човек да действа безнаказано години наред.
В центъра на този кошмар стои Ивайло Калушев, чийто живот според експертните заключения е бил посветен на камуфлирането на патологичното му влечение към деца. Документите разкриват, че той е извършил изнасилване на 10-годишно дете още в ученическите си години. Калушев е създал сложна социална структура, базирана на пълно подчинение и манипулация, превръщайки се в „гуру“, който е упражнявал тотален контрол над своите последователи.
Кулминацията на този ужас е описана в масивна експертиза от 152 страници. Анализът развенчава тезата за колективно самоубийство и посочва към много по-мрачен сценарий: Калушев е застрелял Александър Макулев и Николай Златков в кемпер под връх Околчица, след което сам е сложил край на живота си. Жертвите са били подложени на тежка психофизическа експлоатация, живеейки в затворена сектантска среда, където насилието е било норма.
Най-тревожният аспект на делото е предполагаемата институционална закрила. Разследването сочи към мрежа от влиятелни фигури, които са осигурявали легитимация на групата. Споменават се имената на кмета на София Васил Терзиев, свързан с финансиране, бившия екоминистър Борислав Сандов, който уж е давал държавна закрила, Николай Денков, затворил очи за съмнителното училище „Космос“, и Бойко Рашков, обвиняван в прикриване на действията на групата пред полицията.
Реакциите на върха на държавата бяха незабавни. Президентът Румен Радев изрази дълбоко възмущение от факта, че човек с такава криминална и морална история е бил толериран политически и финансово. В същото време Слави Трифонов постави въпроси за политическата отговорност и поиска оставки, критикувайки мълчанието на институциите в продължение на месеци.
Трагедията в Петрохан остава като тежък тест за българското правосъдие и обществен морал. Тя повдига фундаментални въпроси за това как сектове с подобен профил могат да функционират в демократична държава и защо сигналите за насилие над деца често остават без отговор, докато истината не изплува чрез кръв и смърт.
