На 88-годишна възраст си отиде Дейвид Хокни – един от най-влиятелните визуални артисти на нашето съвремие. Името му остава завинаги свързано с поп културата на 60-те години и слънчевата, хедонистична естетика на Лос Анджелис, която той превърна в свое запазено платно.
Пътят на Хокни започва в Брадфорд през 1937 г. в скромно работническо семейство. Още в ранните си години той демонстрира неоспорим талант, който го отвежда до Кралския колеж по изкуствата в Лондон. Там той бързо придобива славата на бунтар, който не се вписва в академичните норми. Известен е случай, в който той отказва да спазва правилата за дипломиране, настоявайки да бъде оценяван единствено чрез изкуството си, а не чрез есета или конвенционални рисунки. Институцията, признавайки гения му, прави изключение, за да му връчи дипломата.
В разгара на своята кариера Хокни се превръща в икона на бохемския начин на живот. С емблематичните си очила и неизменната цигара, той се движи в средите на Анди Уорхол, съчетавайки образа на плейбой с невероятна йоркширска дисциплина. Дори след сериозни здравословни предизвикателства, като инсулта през 2012 г., той не спира да твори, доказвайки, че страстта към изкуството е по-силна от физическите ограничения.
Творчеството му е еволюция – от ранните басейни в Калифорния до сложни фотоколажи и смели експерименти с дигитални технологии. Хокни беше сред първите, които прегърнаха възможностите на iPad-а като инструмент за изкуство, изпращайки своите творби директно на приятели. Неговите картини, като „Портрет на художник (Басейн с две фигури)“, достигнаха рекордни цени на световните търгове, затвърждавайки мястото му в историята на изкуството.
Освен с четката, Хокни остава в историята и с критичното си мислене. В книгата си „Тайно знание“ той поставя под въпрос традиционните методи на старите майстори, предизвиквайки утвърдените академични среди. Отказът му от рицарски титли и покани от кралското семейство само допълват образа му на независим творец, който винаги е поставял личната си свобода пред общественото признание.
