Светът на изкуството загуби една от своите най-деликатни и талантливи личности. Наталия Дончева, актриса, която успя да обедини българския дух с френския шик, ни остави на 56 години. След дълга борба с болестта, тя си отиде в събота, 1 август, оставяйки след себе си празнота и много ценни спомени.
Тя ще бъде запомнена не само с пронизващия си поглед и емблематичните си сини очи, но и с невероятната си професионална отдаденост. Нейният агент, Лоран Саври, и колегите ѝ я описват като жена с огромна чувствителност, чиито изпълнения винаги бяха белязани от прецизност, елегантност и истинска страст към занаята.
Пътят на Наталия към славата започва в София, където учи във ВИТИЗ (днешния НАТФИЗ) в края на 80-те години. Първите ѝ стъпки в киното са с продукции като „Време за път“ и „Адио Рио“, но истинският ѝ разцвет настъпва след преместването ѝ в Париж през 1989 г. Там тя усъвършенства уменията си в консерваторията и се утвърждава с над 50 филмови и 20 театрални роли, като един от запомнящите се проекти е сериалът „Док Мартин“.
Корените на актрисата са дълбоко вплетени в две култури – тя е дъщеря на прочутия български актьор Пламен Дончев и френската дипломат Режин Виолет Маргьорит. Тази многоликост се отразява и в творчеството ѝ, което я води обратно в България през 2010 г. за участие във филма „Стъклената река“ на режисьора Станимир Трифонов.
Най-трогателното сбогуване идва от нейния доведен син Юго Селиняк. В емоционално послание той споделя, че за него тя никога не е била просто „мащеха“, а изключително красив човек, когото е обичал дълбоко. Наталия сподели 25 години от живота си с режисьора Арно Селиняк, изграждайки семейство, основано на взаимно уважение и любов към изкуството.
