В зората на космическата надпревара, когато всяка крачка извън земната атмосфера беше епохално събитие, НАСА се нуждаеше от надежден кон за извеждане на товари в орбита. Така, през 1961 година, светът стана свидетел на изстрелването на „Сатурн I“ – ракета, която не просто пробиваше облаците, а чертаеше нова глава в историята на американската космонавтика.
„Сатурн I“ е забележителна по много причини, но най-вече с това, че е първата американска ракета-носител, създадена изцяло с цел да извежда товари в орбита. Тя бе и първият член на прочутото семейство ракети „Сатурн“, което по-късно щеше да отведе човек до Луната. Нейният дизайн, макар и новаторски, имаше една любопитна особеност – непропорционално малка втора степен в сравнение с мощната първа.
Първоначалното ѝ предназначение е било по-скоро военно – като универсална военна ракета през 60-те години. Съдбата обаче я отвежда по друг път, превръщайки я в ключов инструмент за гражданската космическа програма. Извършени са общо десет старта под егидата на НАСА, всеки от които е бил ценен урок и стъпка напред към по-амбициозните цели.
Макар и да не е останала в експлоатация дълго, „Сатурн I“ е била важен трамплин. Тя е заменена от усъвършенстваната „Сатурн IB“, която запазва същата първа степен, но значително подобрява втората. С нейното уголемяване повече от два пъти и интегрирането на новия, по-мощен двигател J-2, „Сатурн IB“ е можела да поеме по-големи и тежки товари, включително първите пилотирани мисии от програмата Аполо.
В крайна сметка, „Сатурн I“ остава в историята като първопроходец – ракетата, която утвърди американското присъствие в орбита и положи основите за бъдещите космически постижения, кулминирали в легендарните мисии до Луната. Без нейните десет полета, пътят към звезмите би бил далеч по-труден и несигурен.
