В свят, където информационният поток е по-бърз от светлината, понякога е трудно да различим реалността от старателно изградения образ. В последните два месеца, откакто Иван Демерджиев пое кормилото на Министерството на вътрешните работи, изглежда, че България живее в паралелни измерения. Едното – на брифинги, показни акции и политически реплики. Другото – на кървава статистика, трагедии и нарастващо чувство за безнаказаност, което отеква по улиците на страната.
Депутатът от ДПС и бивш вътрешен министър Калин Стоянов повдига завесата пред тази тревожна двойственост, призовавайки настоящия министър да „свали розовите очила“. Неговите думи отекват като ехо от една действителност, която се разминава драстично с официалните изявления. Докато МВР прожектира кадри от „ювелирни“ операции, пътищата ни продължават да бъдат арена на смърт, а престъпността набира скорост.
Статистиката за пътната безопасност е повече от обезпокоителна. През последните седмици броят на жертвите по пътищата е скочил драстично, а трагедиите се редуват една след друга. Случаи като този с четиримата загинали от банда, караща над 150 км/ч, или ужасяващият инцидент на АМ „Тракия“, където камион отне живота на мъж и две 9-годишни деца – млади футболисти, завинаги останали на своята възраст, не са просто числа. Те са разбити семейства, несбъднати мечти и въпроси, които остават без отговор.
Но не само пътищата са проблем. Криминалната хроника е пълна с тревожни събития: 17-годишно момиче умира след „купон“ с наркотици, поръчани по интернет; млади мъже се избиват посред бял ден на плажа; рецидивист, току-що излязъл от затвора, извършва тройно убийство. А най-зловещото? Фентанилът, опасен синтетичен наркотик, „ударно превзема улицата“, добавяйки нови жертви и усложнявайки още повече борбата с престъпността.
Към всичко това се добавят и природните бедствия, където държавното присъствие е било повече от символично. Наводненията в Габрово, Ловеч и Велико Търново отнеха живот, но трагедията остана в сянката на политическите дрязги. Случаят „Петрохан-Околчица“ с неговите шест жертви също потъна в мълчание, въпреки обещанията за пълна прозрачност. Хората в засегнатите райони изразиха разочарование от липсата на ангажимент и съпричастност от страна на изпълнителната власт.
Вместо да се фокусира върху тези наболели проблеми, изглежда, че министерството е заело позиция на демонстративност. Обвиненията за „полицейска репресия“ и „провокации“ срещу опозиционни фигури, както и публичните спорове между настоящия и бившия министър, изместват фокуса от истинските задачи на МВР. Обществеността е свидетел на един театър на сенките, където действията са заменени от реторика и медийни изяви.
В крайна сметка, докато министърът декларира намерения и обещава битки в контролирани брифинги, улицата продължава да кърви. Всеобщото мнение сред голяма част от българските граждани и служителите на МВР е еднозначно – ръководството не се справя. Време е за истински резултати, а не за илюзии зад розовите очила.
