Борбата с наводненията в България често се води с голямо закъснение, което поставя под риск инфраструктурата и спокойствието на гражданите. В настоящия си вид механизмът за почистване на речните корита е по-скоро реактивен, отколкото превантивен, което го прави неефективен в лицето на природните бедствия.
Точно за това сигнализира областният управител на Сливен, Михаил Кашеров, който застава зад общото искане на областните управители в страната за фундаментална промяна в нормативната уредба. Според него сегашният модел е твърде тромав и разчита на „парчевидно“ решаване на проблемите, вместо на системна стратегия.
Основният проблем се крие в размитите отговорности между различните институции. В много случаи дейностите по поддръжка на речните системи започват едва след като кметовете на засегнатите населени места подадат сигнали за опасност, което означава, че превенцията е напълно отсъстваща.
Визията за реформата, подкрепена от областната администрация, включва въвеждането на ясни правила и работещ механизъм за финансиране – независимо дали той ще бъде централизиран или децентрализиран. Целта е речните легла да се поддържат постоянно и планирано, така че рискът да бъде елиминиран още преди началото на дъждовните периоди.
Смята се, че единно разпределение на отговорностите и гарантирано финансиране ще позволят бърза реакция в критичните зони, превръщайки почистването на реките от спешна мярка в рутинна и ефективна дейност.
