В България всяка дискусия за промяна в законите за акцизите неизменно предизвиква национална тревога, когато става въпрос за „свещеното“ домашно производство на ракия. Неотдавнашните предложения за по-строг контрол върху продажбата на домашни напитки в заведенията бяха приети от мнозина като директна атака срещу българските традиции. Макар властите бързо да поясниха, че целта е борбата с некачествените продукти с неясен произход, а не забраната за варене вкъщи, страхът от държавната намеса остана жив.
Реалността обаче е, че „сивата“ зона в алкохолния бизнес е дълбоко вкоренена. Дори и днес се вихри огромна незаконна търговия с домашна ракия, която се продава на цени около 6 евро за литър, напълно заобикаляйки данъците и акцизите. В много села и малки градчета това е нормалност, а някои производители дори преваряват остатъците от казанa, за да създадат т.нар. „двойнопрепечена“ ракия, която се търси усилено от местните купувачи.
Историята ни обаче показва, че държавните опити да „опитомят“ ракията често са завършвали с провал. През 1934 г., след преврата на звенарите, правителството на Кимон Георгиев въвежда държавен монопол върху спирта и сливовата ракия. Тогава се ражда и легендарната „Монополка“ – продукт, създаден чрез просто разредяване на спирт до минимум 36 градуса. Резултатът? Българите, свикнали с по-силна напитка, нарекоха новата ракия „пърцуца“ и почти отказаха да я пият. Високите такси и ниското качество направиха монопола непопулярен и той издържа едва година и три месеца.
Още по-сурови мерки са въведени години по-късно, през 1947 г., при управлението на Георги Димитров. Тогава се създава нов спиртен монопол и обединението „Винпром“. За разлика от предишните опити, този път държавата залага не само на икономическия контрол, но и на страха. Законът предвижда конфискация на имоти, които са служили за спиртоварни, а за тези, които не декларират активите си в срок, е заложена тежка присъда – затвор от 5 до 10 години.
Интересно е, че дори и в най-строгите режими, ракията винаги е оставала някак на заден план или е била оставена на „добра воля“. Докато виното е било обект на сериозни индустриални стратегии за износ и модернизация, „огнената вода“ е продължила да се вари по селските дворове. Тези исторически примери доказват, че опитите за пълно държавно доминиране над домашната ракия често се сблъскват с една непреодолима стена – българския дух и привързаността към традицията.
