Дългогодишният „статистически капан“ около София е напът да бъде разплетен! България предприема смела стъпка, прекроявайки своята икономическа карта, за да осигури по-справедливо разпределение на европейските средства. Подготвяният законопроект от Министерството на регионалното развитие ще намали планиращите райони от шест на четири, а най-важната промяна е изваждането на столицата в самостоятелна единица.
За години наред, съседни на София области като Перник и Кюстендил страдаха от парадокса на статистиката. Високият жизнен стандарт и икономическа активност в столицата изкуствено повишаваха средните показатели за целия район, правейки тези области да изглеждат по-богати на хартия, отколкото са в действителност. Това водеше до намалени шансове за максимална безвъзмездна помощ от Брюксел, оставяйки ги в неравностойно положение.
Новата схема предвижда четири основни региона: Северен, Източен, Южен и Столичен. Столичният район ще обхваща само територията на Столична община, оставяйки Перник и Кюстендил да се присъединят към по-обширния Южен район. Към него ще се включи и Стара Загора – регион с голяма нужда от преструктуриране на икономиката си, особено в контекста на прехода от въглищната индустрия. За тези райони европейските средства са жизненоважни за създаване на нови работни места и диверсификация.
Северният район ще обединява всички области от Видин до Силистра, докато Източният ще включва Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол, с акцент върху развитието на морската и „синята“ икономика. Южният район ще бъде най-обширен, включвайки София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали. Тази реорганизация цели по-реалистично групиране на областите според техните икономически нужди и потенциал.
Необходимостта от тази промяна е продиктувана и от демографските предизвикателства пред България. Според изискванията на Евростат, районите от ниво NUTS 2 трябва да имат между 800 хиляди и 3 милиона жители. В момента два от съществуващите райони – Северозападният и Северният централен – вече са под долната граница, а до 2030 г. и Североизточният може да последва примера им. Без тези корекции, страната рискува сериозни проблеми с европейското отчитане и достъпа до финансиране.
Важно е да се отбележи, че реформата няма да промени административните граници на областите, общините или областните центрове. За гражданите и бизнеса няма да има нови регулации, такси или лицензионни режими. Целта е чисто практическа: европейските средства да достигат по-ефективно и целенасочено до регионите, които имат най-голяма нужда от тях. Очаква се новата система да влезе в сила от 1 януари 2027 г., отваряйки нова страница за регионалното развитие на България.
